По думите на инж. Мирослав Мазнев, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България, 15 хил. от тези, които изпълняват строителна дейност са нерегламентирани. Именно за това от КСБ искат да се наложат промени в Закона на устройството за всички фирми в строителния бранш и те да бъдат вписани в регистър. "Разчитаме, че с голяма част от законовите промени, повечето от тях ще бъдат вкарани в т. нар. „бял сектор“, заяви инж. Мирослав Мазнев. „Всеки трябва да носи отговорността за извършената от него работа. В момента каквито и грешки да има, накрая се предписва на строителя. Не само ни се предписва на нас, но и носим страшно много финансови ангажименти и отговорности за изпълнението на обекта. Нашето виждане е, че не може да е отговорен само един участник, а всеки един трябва да носи отговорността и това безспорно ще доведе и до по-големи финансови изисквания към всички участници“, допълни инж. Мазнев.
От строителния бранш искат, също така, и промени и в Закона за устройството на територията, както и строителите да предлагат разрешенията за строеж да преминават през идеен проект.
Статистиката към 9-месечието на 2018 година показва, че строителната продукция е с 10,4% ръст, спрямо 2017 година. Тя показва още, че сградното строителство, което е в размер на 5 млрд. 527 млн. лв., има ръст 11,7%, инженерното строителство с обем от 4 млрд. 242 млн. е имало ръст 8,8%. Започнато е строителство и на нови сгради - 4 790, което показва малък спад в сравнение с идващата година. А въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради са 1 592, с ръст 2,6%. Данните на КСБ показват, че са сключени договори по обществени поръчки - 2 038, на стойност 1 млрд. 658 млн. лв., което показва ръст от 11,3 на бр. и ръст 0,2 от стойността. Като цели, които от строителния бранш си поставят за 2019 година, са да се увеличи инженерното и сградното строителство. „Ние от строителния бранш сме изправени пред сериозни предизвикателства и много сериозни обеми, които би трябвало да успеем да организираме и да се мобилизираме, за да отговорим на очакванията на възложителите“, заяви изпълнителен директор на КСБ.
На брифинга инж. Мирослав Мазнев обърна внимание и на проблемите в бранша, сред които е ниската средна месечна заплата за строителите в България, която е в размер на 864 лв. "В една лоша разработка на цените за строителната продукция в някои европейски страни и по-условно тези от Източна Европа, ние сме в пъти с по-ниски работните заплати. Това е нещо, върху което ние от Камерата работим, с различни промени в нормативни документи и изисквания, както и в изваждането на светло на не малка част от строителния бизнес“, подчерта още той.
От КСБ възразиха срещу обвиненията от строителния бранш от страна на БСП, които поискаха официално от АПИ договора за строителство на АМ "Хемус", като твърдяха, че 1, 35 млрд. лева са дадени на 4-5 фирми без никакъв конкурс и без обществена поръчка. Те подчертаха, че застават зад своите членове, като заявиха че новините, които са били изписани за тях са „фалшиви“ и по този начин уронват престижа не само на КСБ, но и на компаниите в целия бранш. „Както стана ясно от официалните позиции на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) и Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), няма договори между посочените фирми, във връзка с отпуснатите 1,35 млрд. лв. за изграждането на автомагистрала „Хемус“, заяви инж. Мазнев, като подчерта, че не са превеждани и никакви аванси.
„Хидрострой“ е една от добрите фирми в бранша и когато си добър, естествено не всички са много щастливи. Нямам никакви подписани договори с „Автомагистрали“ ЕАД, под никаква форма. Нито като подизпълнител, нито като главен изпълнител, нито като банкови договори съм подписвал, нито за доставка на материали, механизации, нито за работна ръка. С „Автомагистрали“ ЕАД нямаме никакви контакти и комуникации“, заяви изпълнителният директор на „Хидрострой“ Живко Недев. От „Трейс Груп Холд“ също заявиха, че нямат нищо общо с „Автомагистрали“ ЕАД, а инж. Иван Димитров от „ПСТ Груп“ отбеляза, че компанията има подписани само рамкови договори с държавната фирма.
Инж. Мазнев подчерта, също така, че около 160 млн. лв. са били разплатени допълнително към Нова година с решение на Министерски съвет от Банката за развитие, като парите са били използвани за да може фирмите да платят на своите служители и подизпълнители.
„Ние не се свързваме с политическа или каквато и да било управленска сила при реализацията на определени проекти. За нас законността и резултатите, които се получават са взаимообвързани. Ние разчитаме на всички да осъзнаят не своето политическо развитие, а развитието на сектор "Строителство", който е основа за икономическото развитие на страната“, заяви още изпълнителният директор на КСБ.
Ирина ИВАНОВА
