Това е първата църква на беломорските бежанци, които пристигат в Кърджали след балканските войни. Те намират в околностите на града две места, където в развалини от няколко века стоят две църкви – край село Резбарци и до сегашния оловно-цинков завод. На Гергьовден те излизат на открито на поляните до двата разрушени параклиса и прекарват целия ден закичени с клонки и цветя, гощавайки се с курбан и сладкиши. Бежанците пристигат през 1923 година и имат нужда от постоянно място за черкуване. Инициативата да се изгради голяма нова църква близо до новостроящия се квартал с къщи на бежанците е на военния свещеник отец Георги Стоянов, дошъл в Кърджали с войската при освобождението на града, сочат данни от архивите. Строежът започва през лятото на 1926 г. с пожертвувания на гражданите и с помощта на Кърджалийска градска Община, други общини от окръга, Светия Синод на Българската православна църква и на Момчилградската окръжна постоянна комисия. През есента 1928 г. храмът е осветен от епископ Харитон. Иконостасът и дърворезбата са на художника Филип Филипов, а останалите стенописи и иконите – на художника Георги Желязков.
През социалистическия период тук служи младият свещеник-дисидент Благой Топузлиев, екстрадиран от властите и служил до смъртта си в Българската православна църковна община в Ню Йорк, посмъртно награден от президента с орден „За гражданска заслуга” – първа степен, за приноса си за развитието и укрепването на гражданското общество, на демократичните институции и защитата на човешките права и свободи в България. Преди и известно време след промените в България през 1990 г. свещеник на църквата е отец Иван Бонев, друг известен кърджалийски дисидент, кореспондент на BBC и Радио „Свободна Европа“. Той емигрира в Барселона, където основава Първата българска православна църковна община в каталунската столица и е назначен като ставрофорен иконом от църковните власти в България. На негово място идва в Кърджали през 1998 г. отец Петър Гарена. С негови усилия църквата се обновява и благоустроява, кубетата биват позлатени и се създава Енорийски център за училище по богословие за деца. Църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.
Дарина ДЕЕНИЧИНА
