Давид Овадия е автор на книгите „Леваневски” (1980, 1992), „Менахо или терористът” (1982), „Дед или разгромът” (1990), на 14 книги с поезия. Той е роден в Кърджали през 1923 г. За 60-годишнината си през 1984 г. става почетен гражданин на родния си град. Радост Николаева пояснява, че когато родителите му емигрират в Израел със стотици еврейски семейства от България през 1948 г., той е на 25, преминал е през съпротивителното движение, носил е шестоъгълна звезда на ревера и избира да остане в родината, за да бъде полезен тук. Поет, преводач, мемоарист, борец за леви идеи, Овадия е модел за цялостна личност на съвременен идеалист, който стои открито пред неудобните истини на своето време и винаги търси най-честните отговори. Той е сред учредителите на Клуба за гласност и преустройство в България, за подкрепата за човешките права и гражданските свободи. И в живота, и в словото. На него принадлежат думите: „Словото отива в бъдещето. Авторът трябва да си даде сметка дали след 10 - 20 години няма да се срамува от сегашното си слово“.
Дарина ДЕЕНИЧИНА