Емблематичният паметник, построен на естествена могила в центъра на града, без който нито един празник от откриването му досега не може да мине, е един грандиозен войнишки паметник-костница и паметник-мавзолей. Такива паметници има навсякъде в българската земя, посветени на Балканската война, в която участват като доброволци цвета на нацията и пристигат доброволци - емигранти от цяла Европа, от САЩ и Канада, с една цел - да се бият за присъединяването на откъснатите от България територии, в които живеят огромни маси българи. „Паметникът е съхранил частица от националната ни история и е издигнат като символ на признателността на поколенията към стотиците хиляди жертви, отдали живота си за постигането на мечтата за „Обединението на България“, пред които се прекланяме и почитаме паметта на героите“, каза Гергана Димитрова.
За да не се забравят загиналите военни чинове за освобождението на Кърджали и Мастанлийски окръг, в далечната 1933 година инициативен комитет решава да започне събирането на дарения, с които да се обяви конкурс за паметник. Решено е да е скулптура, която да се отлее и монтира на постамент от гранит на могилата, където да се поставят костите на загиналите воини. Главният инициатор е окръжният управител Лев Кацков, членове на комитета са полковник Табаков, началник на Кърджалийския гарнизон, Петър Х. Йорданов, председател на Мастанлийската окръжна постоянна комисия, Никола Певтичев, кмет на Кърджали, енорийският свещеник Данаил Николчев, зап. подполковник Христо Димитров, председател на дружеството на запасните офицери, Димко Ефтимов, председател на дружеството на запасните подофицери, Харалампи Михайлов, държавен архитект, Титков – околийски инженер и Кръстю Попов – народен представител.
Средствата за изграждането на Паметника са били събирани като помощи от Окръжната комисия, от общините, дарения от частни лица, дружества и учреждения. Дамското и офицерските дружества организират благотворителни акции, за да набавят суми от лотарии, томболи и от лихви на събраните суми. През 1935 г. общинският съвет решава безвъзмездно да отпусне мястото за изграждане на Паметника.
Прецизните общественици обявяват два последователни конкурса през 1935 и 1937 г., като във втория участват 9 колектива скулптори и архитекти. Проф. Дечко Узунов и проф. Михайл Михайлов оглавяват журито. Печели колектив от архитектите проф. Храбър Попов и Иван Найденович, и скулпторът Александър Занков, а изпълнителите леяри са от Бистрица и София. „Втора награда не е била присъдена, а са били дадени две трети награди на проекта на скулптора Николай Димитров с мото „Бяло море“ и на скулптора Стефан Бойчев с мото „Свобода“. Колективът на Занков се спира на идеята за композиция, изградена от двама войника, единият с оръжие, а другият забиващ знамето - символ на принадлежност и възвръщане на откъснатите територии“, поясни началничката на Архива. Тя каза още, че постаментът е изграден от гранит с произход от западния дял на Витоша и обработен от каменоделците Стоян Шопов „Ганди“ от село Бистрица и от Йордан Белия от село Косача, Радомирско. Бронзовата отливка е изпълнена от Александър Котев – художествен бронзолеяр от София и е с височина 4 метра, а в основата си е с размери 2 на 2,5 метра и струва около 500.000 лв.
„Основният камък на Паметника е положен на 19 ноември 1938 г. по време на Общия помен за загиналите. Бронзовата група е била монтирана на готовия постамент на 13 май 1939 г. с помощта на команда от войници от Кърджалийския гарнизон. Преди вдигането на паметника в основата са били нахвърляни дребни монети, а в корпуса на гранитния постамент е бил вграден дървен ковчег с кости на загинали войници за освобождението на града, покрит с българския трибагреник“, каза още Гергана Димитрова.
Тържественото откриване на паметника е направено на 28 май 1939 г. от военния министър генерал Даскалов и осветен от пловдивския митрополит Кирил. На официалното откриване присъстват също Димитър Пешев – подпредседател на Народното събрание и група народни представители, Ст. Клечков – Старозагорският областен управител, началници на Пловдивския и Старозагорския гарнизони, група опълченци и участници в боевете от 1912 година.
Дарина ДЕЕНИЧИНА
