Стефана Василева и Стела Тодорова са обходили целия регион и са събрали голяма част от фонда на сегашния отдел на музея. Впечатляващи са образците от златна и сребърна руда, полускъпоценни и скъпоценни камъни, вкаменелости от предисторическите епохи, когато големи части на района на древната планина Родопи са били плитки топли морета, с извисяващи се множество действащи вулкани. Стела Тодорова, една от създателките на сегашната музейна сбирка и първа нейна уредничка и Величко Кръстев, притежател на най-голямата частна колекция от минерали в Кърджали, са поставили началото на богатата сбирка на музея от скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Стела Тодорова разказва за това, че района се посещава от много туристи от цяла България, нашите реки са известни с това, че в тях може да се намери все още рзасипно злато, в река Върбица, Перперешка, Златица - те са известни сред златотърсачите в България и сред геолозите също. Все още из планината могат да се намерят местни минерали, а дори до недалечно минало са били в изобилие различни видове ахати, ясписи и халцедони, гранати, халцедон, калцити, рубин - макар и на ограничени места, турмалин, малко аквамарин, от Кърджалийско и Момчилградско. Древният рудник за злато край село Стремци, на няколко километра от Кърджали, е особено атрактивен обект, в който е доказано, че се е добивало злато, но той все още не е пригоден за посещение от туристи. Това може би е бил рудник още от тракийската епоха, според някои от археолозите, каза Стела Тодорова. Местният пещерен клуб е картирал рудника и се знае общата дължина - около 300 м разклонени галерии от голяма пещера, която завършва с езеро и отгоре се виждат вентилационни шахти, местните хора са я наричали Иниклер, обяснява Стела Тодорова. Геоложката е авторка на много книги, справочници и албуми за региона, които заедно с красиви минерали, керамични съдове, картини от полускъпоценни камъни, метални символи от прабългарската епоха и керамични стилни украшения, могат да се видят и придобият в магазина до Историческия музей.
В експозицията могат да се видят вкаменени дървета, миди, охлюви и корали от село Равен, край Момчилград и други терени от Родопите. Уредничката в природонаучния отдел Лидия Кирилова обяснява, че през 2015 година тя е идентифицирала и публикувала в доклади на БАН, в съавторство с доц. Владимир Георгиев, като принос в науката, уникален нов род риба, която е отпечатана в застинала лава от експонат в музея. Не се открива всеки ден нов вид, каза уредничката, рибата до тогава не е била известна като вид, преди хилядолетия е била соленоводна, а сегашните наследници на вида са сладководни, което също е новост за науката, според специалистката. Род вкаменени лилии, на които аналог вече не съществува в съвремието, също са били установени като отделен род в музея в Кърджали. Геологическите породи, които са изложени тук, са богати и разнообразни. За произхода на големите кристални образования от аметисти, уредничката разказа: как топлата лава от вулканите и студената вода в морето са се сблъсквали и се появявали мехури, във вътрешността на които се образували кристалите – това са така наречените геоди, с кристализирали в тях аметисти. Рудите с налепи от лазурит и малахит са особено ефектни, Руската империя е имала големи залежи от тези минерали и цели стаи в дворците на императорите са били облицовани с тях, разказа още Лидия Кирилова.
Дарина ДЕЕНИЧИНА
