На 25 януари 2019 г. гръцкият парламент строго одобри Додовора от Преспа, с който установи по-тесни връзки с Бившата югославска република Македония (БЮРМ), сега Северна Македония. Изборите бяха предшествани и последвани от многобройни демонстрации на площад Синтагма, където ораторите агитираха множеството с яростта на националистическия плам.
Подобни демонстрации се проведоха в 323-322 г. пр.н.е не далеч от мястото на днешния гръцки парламент. По-специално за идеалистите за Древна Македония тази неясна история предлага някои важни уроци.
Филип II, военачалник на ниво Тръмп, завладява Атина през 338 г. пр. н.е... Когато Александър починал през 323 г. пр.н.е., атинският парламент решил да експулсира македонския гарнизон. Благоразумните хора съветваха против бунт; след 100 години войни срещу други гръцки държави атиняните не разполагали нито населението, нито ресурсите, които са необходими. Скоро Антипатър, генералът на Александър, пристигнал и в крайна сметка победил атиняните в Ламия през 322 г. Условието му за разрешаване на атинското самоуправление било разпадането на демокрацията. Оттогава гражданите, които имаха най-много злато, щяха да определят правилата. Няма повече рискове от индивидуални гласове, които да определят резултатите непредсказуемо. Демостен се самоуби.
Последният акт бе запечатан с ярък пример за дезинформация. Оратор на име Стратокс излъга атиняните за изхода от битката Ламия. Бяха спечелили! Когато се сблъскваше с истината, Стратокъл казал, според Плутарх: „Беше ли ви лошо, че имахте два дни тържества?“
Така атинската демокрация падна в пламъка на фалшиви новини и комплименти на Александър Велики. Гръцките градове няма да видят демокрацията отново за около 2 200 години.
Тази история прави аналогия с демонстрантите от 2019 г., които обявиха, че древното име не се продава, независимо от икономическите ползи за Гърция. Как би могло образованото население да бъде насочено единствено към конкретен период от древната история и да изключи мислите за бъдещето?
Процесът е внимателно организиран. Някои страни имат политика да използват психологически изследвания, за да манипулират мненията на гражданите. Те купуват достъп до Facebook и други профили и фино настройват съобщенията към личните пристрастия. След това те могат да покажат на потребителите неясно притеснителни или изкривени новини, като Зоран Заев, който заявява, че гърците трябва да научат “македонски”. Постепенно те звучат правдоподобно. Хората са склонни да четат новини, които подсилват техните убеждения, така че те могат да се превърнат в теории за конспирация.
Русия възстановява бившия Съветски съюз и подтиква страните от Източна Европа да гласуват за олигарси, които потискат свободната преса и правата на човека. Очакваше се БЮРМ да последва примера, но правителството иска да се присъедини към Европейския съюз. Удобен начин да се спре това е използването на психологически изследвания и разбуждане на населението на двете страни срещу промяната на името и един срещу друг. Вестници като The Guardian и The New York Times са документирали стратегиите.
Кампанията за дезинформация в Гърция сръчно съчетава убежденията за превъзходството на гръцката цивилизация с комунистическия конфликт от Югославия през 40-те години. Хората се притесняват за безопасността на домовете си в Солун, като се има предвид предстоящото славянско нашествие. Най-важното е, че хората са принудени да страдат емоционално. Те оплакват загубата на изключителност в името, макар че в продължение на 23 века „Македония“ е била по-голяма тази от 330-те години преди Христа.
Националистическият плам, наложен от фалшивите тактики, може да тласка гражданите към десните убеждения. Непопулярните решения на избраните правителства подобряват статута на националистическите партии, които обещават да възстановят ранената национална гордост. Изследванията показват, че мъжете, които се чувстват силни, подкрепят демокрацията по-малко, а хората изглеждат генетично предразположени да гледат към силни мъже като Доналд Тръмп или Александър Велики. Демокрацията с един човек - един глас е нестабилна и рядко се появява в историята. Демократичните процеси са сложни, непредсказуеми и подлежат на манипулация от влиятелни хора. По-лесно е да имаш управляваща класа олигарси, да потискаш несъгласието и да провеждаш избори за „подпечатване“ на тази власт. От Полша до Венецуела много примери за демокрация се подкопават за няколко кратки месеца или години. Десните режими омаловажават Европейския съюз.
Икономическата криза може да отблъсне Гърция от демокрацията. Чужденците купуват влиятелни компании, включително издателски медии, и обикновено не идват от демократични страни. Натискът от страна на Турция и оттеглянето на Америка на Доналд Тръмп от Европа благоприятстват завършването на този процес. Гърция ще трябва да се консултира с Русия и Турция, преди да вземе важни решения. Така през следващото десетилетие националистите биха могли да притеглят Гърция към блок от държави, водени от диктатори и срещу ЕС. Демонстрантите против Договора от Преспа със сигурност се радват на размахване на знамена и аплодисменти, но след 10 години тези събития може да приличат на тържествата в Стратокъл.
Ако Гърция следва политиката на древните македонци, ще се появи ли скоро отново демокрацията? Демокрациите са крехки, но също и диктатурите; олигарсите започват войни, могат да умрат рано и техните субекти могат да станат много недоволни. Но напредъкът в науката за данните предполага друго. Правителствата и корпорациите вече могат да събират лични данни и да ги предават чрез алгоритми, които разумно предвиждат кой може да започне бунт. Революционерите на утрешния ден могат да бъдат заловени, преди дори да знаят, че имат будни мисли. В световен мащаб демокрацията може да се насочи към дълга и тъмна нощ.
И така, какво означава това за Договора от Преспа? Ако двете страни си сътрудничат ефективно, ЕС ще бъде засилен. От друга страна, дезинформаторите са свършили много добра работа, увеличавайки враждебността в двете страни. Политическата децентрализация може да бъде осуетена от граждани, които вярват, че това е техен патриотичен дълг.
Така че Александър е зловещ символ в името на конфликта. Надяваме се, че презрението на македонските царе към демокрацията няма да надделее в региона.
Превод: Юлиян Марков
