Атина. Спорът за името между Гърция и Македония навлезе във финалната си фаза. След преговорите между Атина и Скопие, изготвянето и подписването на Преспанския договор, и ратификацията на договора от парламентите на двете страни, сега трябва да се фокусираме върху прилагането му. Следващата стъпка е договореното сложно име с географски определител „Република Северна Македония“ да бъде използвано от всички страни и за всички цели, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
Човек би си помислил, че дори тези в Гърция, които са гласували против споразумението на основание на законни опасения, биха предпочели „Северна Македония“ вместо просто „Македония“. В светлината на това всеки трябва да канализира усилията си в една и съща посока, като всеки използва своя достъп до сестрински европейски партии и институции, гръцката диаспора в САЩ и други страни, мозъчни тръстове и международните медии.
Гръцката опозиция - в частност „Нова Демокрация“ (НД) - също може да помогне за преследването на тази национална кауза. Не би било непоследователно, ако лидерът на консерваторите Кириакос Мицотакис открито поиска от чуждестранни лидери и други служители да използват името „Северна Македония“ в писмени документи, както и когато говорят. Въпреки противопоставянето си на Преспанското споразумение, той със сигурност също би предпочел, ако позоваването на северната съседка на Гърция като „Македония“ се превърне в минало.
Нищо не спира НД да не е съгласна с аспектите на споразумението. Консерваторите все още могат да посочат, че смятат, че е погрешно да се наричат „македонци“ гражданите на балканската страна – легитимно искане - и настояват, че здравият разум диктува те да се наричат „северномакедонци“. Всъщност, те могат също да отбележат, че дори според самия Преспански договор, хората от бившата югославска република могат да се нарекат „граждани на Северна Македония“.
Би било разумно да се приеме подобна политика. Това ще позволи на НД да се придържа към основната си позиция и същевременно да се разграничи от правителството на СИРИЗА. Така опозицията ще хвърли тежестта си върху позитивните аспекти на сделката, като все пак се опитва да ограничи щетите, причинени от негативните.
Другата страна на същата монета е свързана с поведението на правителството. Би било изключително безотговорно, ако се стремят да използват национално отговорното отношение от страна на НД - ако последната наистина го приеме - и отново се опита да сее разделение в рамките на консерваторите поради политическа целесъобразност, като твърди, че сега подкрепят споразумение, срещу което са гласували.
Сега, когато сделката неизбежно влиза в сила, се надяваме, че двете основни партии в Гърция няма да формират политиката си на базата на теснопартийни цели, а по-скоро ще действат съобразно националния интере, който, според някои от нас, трябва да бъде основната им движеща сила.

Превод и редакция: Иван Христов