На 4 март, обръщайки тенденцията за справяне с проблемите с Анкара тихо и насаме, американският президент Доналд Тръмп изпрати писмо до Конгреса, призовавайки за прекратяване на преференциалното търговско третиране за Турция. Повечето от износа на Турция за САЩ се ползва от безмитно третиране от 1975 г. насам.
След това, във вторник, командващият силите на САЩ в Европа и Върховен главнокомандващ на НАТО генерал Къртис Скапароти отговори на запитване от комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ за това какво ще посъветва, ако Турция продължи с закупуването на руските зенитно-ракетни системи С-400: „Най-добрият ми военен съвет би било да не продължаваме с F-35, да не летим или работим със съюзник, който работи с руските системи, особено със системи за противовъздушна отбрана“.
Изглежда, че администрацията най-накрая е настигнала Конгреса, когато става въпрос за поставяне под съмнение на статута на Турция като съюзник. Американският сенатор Крис Ван Холен - лидер на неотдавнашните усилия на Конгреса да предотврати прехвърлянето на изтребители F-35, ако Турция придобие руската С-400 - отбеляза значението на развитието през онази седмица. „Не мисля, че Турция се съмняваше в решимостта на Конгреса [да я принуди да изостави С-400]“, каза Ван Холен, но Анкара придаде по-голямо значение на „двусмислието от администрацията на Тръмп“. Свидетелствата на генерал Скапароти и действащия министър на отбраната Патрик Шанахан премахнаха всяка неяснота: „Американското правителство е обединено в нашата позиция“ по отношение на очакванията към Турция и всички заинтересовани страни във Вашингтон „губят търпение“ с Анкара.
Тази липса на двусмислие и открито чувство на безсилие е особено забележителна, тъй като последователните администрации възприеха навика да преговарят за постоянните трансгресии на Турция и да надценяват приноса на Турция като съюзник. „Единствената точка на последователност в политиката на САЩ по отношение на Турция е пожелателното мислене“, казва Майкъл Рубин от Американския институт по предприемачество. Днес по-реалистичен и песимистичен поглед към Турция замени дългогодишния консенсус във Вашингтон. Рубин отбелязва промяната през последните няколко години: Конгресът на САЩ, Пентагонът и свободната преса станаха „враждебни“ спрямо Турция и тя стана „все по-незначителна“ дори за длъжностните лица в Държавния департамент, които са за Турция. Като бивш служител на Пентагона Рубин вижда значението на намаляващия брой на привържениците на Турция в правителството на САЩ: „Ако има добра страна на напускането на (бившия министър на отбраната Джеймс) Матис, това е, че той беше прекалено голям привърженик на статуквото спрямо Турция и блокираше по-тежките наказателни мерки“.
Матис не беше уникален, когато даваше на Турция ползите от съмнението. Всъщност, предвид това, че Турция бе постигнала статут на „предпочитана държава“ по време на първия мандат на Барак Обама като президент, падането от този пиедестал по време на същата администрация и невъзможността за възвръщането на статута по време на управлението на Тръмп трябва да е било наистина шокиращо за турския президент Реджеп Таийп Ердоган.
Неоправданото издигане и обгрижване на Турция може да е отчасти отговорно за настоящата криза в двустранните отношения. „Вашингтон изпрати прекалено много смесени сигнали на Ердоган – като например, оттеглянето на обвиненията срещи нападателите от „Кръга на Шеридан“, счита Айкан Ердемир, старши сътрудник на Фондацията за защита на демокрациите и бивш депутат в турския парламент. Ердемир твърди, че това е позволило на Ердоган да вярва, че „Турция е прекалено голяма, за да се провали“ и да бъде изоставена от САЩ и че може да му се размине придобиването на системи С-400.
Дебатът за С-400 обаче изглежда провокира завой на 180 градуса, когато става въпрос за вашингтонския консенсус за Турция, чиято надеждност и необходимост са открито и постоянно поставяни под въпрос. „Купуването на С-400 от Турция предава тайни и разузнавателни данни“, твърди Рубин, който смята, че тази оръжейна система може да е потенциален Троянски кон, който прави противовъздушната отбрана на НАТО и други активи (като F-35) по уязвими за Русия.
В Конгреса се появява консенсус, че няма вселена, в която на Турция може да бъде позволено да има С-400 и F-35. Сенатор Ван Холен смята, че това ще „изложи на риск американските пилоти на F-35“ и че е „неприемливо е съюзникът на НАТО да компрометира сигурността на другите сили в НАТО“. Ван Холен понастоящем ръководи група сенатори в подготовката на ново законодателство, което ще забрани трансферите на F-35 към Турция, ако тя не се откаже от С-400.
В Турция все още има мнозина, които са казват „не губете Турция“ – и не е съвпадение, че те имат тесни финансови връзки с Анкара. Но тяхната реторика прикрива факта, че Турция може би вече е загубена. Едемир е категоричен, че „сърцето на Ердоган е с Русия“ и се тревожи, че радикалните промени при военните след опита за преврат през 2016 година – издигането на евразийците и маргинализирането на трансатлантиците – може да са затворили окончателно отвърщането на Турция от Запада. Закупуването на С-400 и плановете за подготовка на турски офицери в Русия биха могли да направят това постоянно и Ердемир предупреждава, че „военната култура на НАТО може постепенно да бъде заменена от руска военна култура“.
След десетилетия използване на мед за привличане на Турция към Запада това се оказа недостатъчно и администрацията на Тръмп и Конгресът се обръщат към оцет. Когато се изяснят последиците - на търговския фронт, в отношенията в сферата на сигурността – и стане ясно, че Турция ще страда, ако продължи да се отдалечава от Запада, може да убеди Ердоган, че ухапването на Вашингтон в крайна сметка ще бъде по-лошо от лая му. Но в момента Ердоган залага, че Вашингтон ще мигне първи.
Превод и редакция: Иван Христов
