Междувременно бюрокрацията, включително Пентагонът, е бясна за случая с руските оръжейни системи С-400. Изпращат се ясни послания. На символично ниво, изявленията се правят за „провокативни действия“, В същото време, властите тук и във Вашингтон настояват, че наистина имат предвид това, което казват и че се движат към следвата фаза, което означава налагане на санкции срещу турската икономика. Въпреки това почти всички предават посланието, че САЩ не искат да „загубят“ Турция.
Геополитически казано, те не искат светската и западната демокрация - с всички нейни особености и слабости - и значителен съюзник да се превърнат в авторитарен режим като Пакистан. Все пак омразата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган към Запада, заедно с интензивно ислямските черти на неговата личност и неговата неоосманска визия, превръщат тази голяма страна в дестабилизиращ фактор в региона.
Що се отнася до Гърция и Кипър, американците категорично признават - и не само в частни разговори - но в публични изявления - че стратегическият избор на Атина и Никозия - в настоящата ситуация на засилено напрежение - се движат в правилната посока. Нещо повече, неотдавнашното сътрудничество на Вашингтон с Атина беше отлично и има убеждение, че това ще продължи при правителството на Кириакос Мицотакис. Бяха преодолени някои напрежения, най-вече от личен характер, и вече се изготвят планове за сътрудничество с новото правителство.
Демократичната ос на Йерусалим, Никозия и Атина се развива на солидна основа и между партийните линии - нещо рядко в случая с Гърция. Това позволява дългосрочно планиране и множество действия - от съвместни военни учения и обмен на информация до търговско сътрудничество. Бяха предприети много стъпки в правилната посока със САЩ и Европейския съюз.
Също така могат да бъдат предприети стъпки в ООН с представянето на географски координати, маркиращи външните граници на гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие. Ердоган обаче знае, че най-силният играч - по отношение на широк кръг въпроси от икономиката до геополитиката - е САЩ. Конгресът и бюрокрацията не са достатъчни. Де факто най-важният фактор е президентът.
Доналд Тръмп е непредсказуем. Отнема му един „туийт“, за да преобърне политиките, определени от федералните агенции и отдели. Освен това той показа, че се възхищава на хегемонистичния стил на Ердоган. В този контекст, срещата между Тръмп и Ердоган след една седмица на срещата на върха на Г-20 в Осака ще бъде от решаващо значение за американско-турските отношения. Това също ще повлияе на уравнението в Източното Средиземноморие.
Превод и редакция: Иван Христов
