„Ние сме на една крачка от историческо събитие“, заяви премиерът Алексис Ципрас пред парламента, добавяйки, че дългогодишният спор за името на Бивша югославска република Македония е лишил Гърция от ценен дипломатически капитал. Той каза, че бездействието и отлагането са довели до това, че повече от 130 страни признават БЮРМ просто като „Македония“ и обвини консервативната „Нова демокрация“ в „политическо лицемерие“ за промяната на позицията по въпроса. Премиерът осъди също заплахите и сплашването на депутати, подкрепящи Преспанското споразумение.
Описвайки споразумението като „национално поражение“, лидерът на „Нова Демокрация“ Кириакос Мицотакис заяви, че ратификацията му няма да гарантира амбициите на БЮРМ да се присъедини към Европейския съюз. „Гърция може във всеки момент да наложи вето на присъединяването на Скопие към европейското семейство“, каза той. „Ако гърците ме изберат за министър-председател, аз ще откажа да тълкувам споразумението по този начин“. Що се отнася до сделката, той каза, че това е „минно поле“, което след като бъде ратифицирано, ще бъде невъзможно да се премахне и трудно да се промени, призовавайки депутатите да се изправят пред своята „историческа” отговорност и да гласуват против споразумението.
Лидерът на „Независими гърци“ Панос Каменос, който се оттегли от коалицията, също говори в парламента, обвинявайки Ципрас в стремежа си да разбие партията му. Очаква се шепа бивши членове на „Независими гърци“ и опозиционни депутати да помогнат на Ципрас да одобри сделката.
Каменос нарече опозиционните депутати, които подкрепят сделката „шестте Ефиалти".
Ставрос Теодоракис, лидер на центристката „Потами“(Реката), който също видя, че партията му е разкъсана от несъгласие по сделката, заяви, че Гърция трябва да подкрепи договора или рискува да бъде изолирана от своите западни партньори. „Ако отхвърлим споразумението, страната ще бъде изолирана в международен план“, каза той.
Бившият външен министър Никос Коциас, архитектът на сделката, който напусна миналия октомври след сблъсък с Каменос, разкритикува „Нова Демокрация“ за това, че се противопоставя на споразумението. „Преспанското споразумение работи за вас“, каза Коциас. „Решава проблем, който вие не можете да разрешите“, добави той. Критиките на Коциас бяха отхвърлени от Дора Бакояни, която заяви, че бившият премиер Костас Караманлис се е опитал да постигне споразумение, но е било блокирано от правителството в Бивша югославска република Македония, което е искало сделка признаваща македонски език и националност.
Бившият консервативен премиер Андонис Самарас от своя страна заяви, че сделката представлява легитимиране на иредентистките цели от БЮРМ. „Преспанското споразумение нарушава националната политическа линия“, каза той. „То не решава проблеми, а създава много повече“.
В писмено изявление, Караманлис обвини правителството, че бърза да финализира сделката „с прекомерна бързина“ и пренебрегва чувствителността на гражданите. „Правителството трябваше да уважава чувствителността и да се вслушва в основателните опасения на голямото мнозинство от гражданите“, пише той. "Не е приемливо национални въпроси с такова значение да водят до напрежение, което създава климат на разделяне“.
През деня полицията засили сигурността в центъра на Атина, за да се справи с три демонстрации срещу сделката. Около 3 000 души се присъединиха към главния протест пред парламента. Друга демонстрация от Комунистическата партия, привлече около 4500 души, и трети, по-малък митинг от крайни левичари край американското посолство, приключи без инциденти в 8 часа. Но полицията остана в режим на готовност в района, за да предотврати евентуално насилие. Късно в четвъртък полицията отблъсна група протестиращи, които изстреляха сигнални ракети срещу офицери, докато се опитваха да достигнат парламента.
