Атина. През последните няколко седмици бяхме свидетели на постепенното изпълнение от страна на Турция на добре обмислен стратегически план, който има за цел да оспори статуквото в Егейско и Източното Средиземноморие по съзнателен начин, като се използват аргументи, базирани на договори и споразумения, пише Том Елиъс в статия за електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Исканията на Турция често са предмет на дебати, но този път акцентът ще бъде върху начина, по който гръцката политическа система реагира на стратегията на Анкара.
Това, което изглежда като позитив от миналото, е, че политическите партии в страната изглежда са избрали да не добавят вътрешнополитическо измерение към деликатното национално положение. Виждаме отговорно и сдържано отношение от почти всяка политическа партия, като правителството и основната опозиция определят тона. Също така изглежда, че управляващата СИРИЗА и опозиционната "Нова демокрация" са в постоянна комуникация по въпроса, за разлика от ситуацията около Преспанското положение, което бе подписано на фона на остро противоречие между двете основни политически сили в Гърция.
Правителството, вярвайки твърдо в стратегическите предимства на споразумението със Скопие, видя в договора възможност да вбие клин в редиците на "Нова демокрация", за да се представи в благоприятна светлина както за местната, така и за чуждестранната публика. Този подход не улесни появата на единна позиция.
Но това остана в миналото и грешките, направени на този фронт, сега не може да бъдат забелязани. Това, което ни интересува сега, е реакцията на действията на Турция, в която виждаме признаци на сътрудничество от страна на правителството и основната опозиция.
Този климат на разбиране също се дължи отчасти на процеса на израстване на СИРИЗА; тя признава огромните ползи от евроатлантическата ориентация на съюзниците на Гърция, както и от стратегическото сътрудничество с Израел.
Личностите също играят важна роля в промяната на уравнението. Това е вярно по отношение на промените в ръководството на двете министерства - на външните работи и отбраната. През последните няколко седмици, в които бяхме свидетели на серия турски провокации, имаше отворена линия на комуникация между външния министър Йоргос Катроугалос и отговорника на "Нова демокрация" за дипломацията Йоргос Кумуцакос. Фактът, че първият е по-отворен за дискусия, отколкото неговият предшественик Никос Кодзиас, вероятно е допринесла много за постигането на тази цел.
Подобен е и случаят с наскоро назначения министър на отбраната Евангелос Апостолакис, който, като бивш началник на Генералния щаб на Гърция, желае да остане над политиката и да подчертае националните интереси, като същевременно избягва капаните на острата реторика.
Всички вътрешни политически играчи могат да помогнат, като използват връзките си с различни чуждестранни центрове на влияние и власт, както в Гърция, така и в чужбина, проектират образ на единство, сила и последователност.
Тъй като турската агресия нараства, както правителството, така и опозицията като че ли разбират, че опасностите надхвърлят индивидите и партиите и че националният интерес трябва да бъде на първо място. Досега те изглежда действат в този дух.

Превод и редакция: Тереза Герова