След постоянните усилия на последователни правителства и с антиамериканизмa отляво на политическия спектър гръцко-американските отношения доведени до безпрецедентно ниски нива, а Гърция изглежда се бори за геостратегическата роля, която смята, че заслужава на Балканите и в Източното Средиземноморие. Това беше отразено в паралелните дискусии в петък в Икономическия форум в Делфи, чиято централна тема беше засилването на гръцко-американските двустранни връзки и нарастващото влияние на Гърция в развитието на региона.
Форумът започна с дискусията между бившия външен министър Никос Коцияс с Атанасиос Платиас, професор по стратегия и директор в Департамента за международни и европейски изследвания на Университета в Пирея.
„Въпреки че в контекста на Европейския съюз сме средни до малки, на Балканите сме много мощни с БВП, който е многократно по-голям от този на всички страни от региона“, посочи Коцияс, добавяйки, че Споразумението от Преспа е отворило пътя към по-голяма дипломатическа и търговска експозиция за по-широкия регион. Запитан за ролята на САЩ по отношение на спора за името на Македония, Коцияс отрече да е бил подложен на натиск от чуждестранни посланици и дипломати. Позовавайки се на коментар за проамериканската позиция по време на мандата му, той каза строго: "Искам да повторя, че дори най-суровите режими - като този на Съветския съюз или Мао Цзедун - се съюзиха със САЩ."
Жизнеспособността на гръцко-американските връзки се е върнала на преден план в оживена дискусия за бъдещето на Източното Средиземноморие, по време на която е бил обсъден непредсказуемият характер на американския президент Доналд Тръмп.
Иан Лесър, вицепрезидент за външната политика на Германския фонд "Маршал" на САЩ, е казал, че американската политическа система минава през много проверки, които не позволяват само един човек да изготвя политиката. Той също така е пояснил, че развитието на връзките между Гърция и САЩ се подкрепя и от републиканците, и от демократите. САЩ се надяват Гърция да остане обърната към Запада, независимо кой е на власт след следващите общи избори. От своя страна секретарят на международните отношения на „Нова Демокрация“ Янис Смирлис е заявил, че консервативната партия очаква да подобри връзките със САЩ на всички нива, макар и не до степен на зависимост.
Рано следобед дискусията е разгледала въпроса за непредвидимите отношения на Турция с Европа и привидно сриващата се кандидатура за присъединяване към ЕС. Министърът в сянка на външните работи на Нова Демокрация Гиоргос Кумуцакос е заявил, че бъдещето е в изграждането на митнически съюз с Турция с ясни норми и условия.
Лесър е посочил, че нарастващият национализъм в Европа не й позволява да признае, че стратегически съюз с Турция е необходим и неизбежен.
В оживена реч, изпълнена с хумор, Кемал Кириши, турски изследовател в института Брукингс, е подчертал, че вярва, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е направил на Турция и Запада голяма услуга през 2002 г., когато отвори икономиката и интегрира страната си в Европейски пазар.
Той добави, че Панисламският дневен ред - а не нео-османският - на Ахмет Давутоглу се срина и светът е започнал да вижда, че отношенията между Турция и Европа могат да бъдат само от полза.
Превод и редакция: Юлиян Марков
