Атина. Скорошната неочаквана оставка на помощник-държавния секретар на САЩ за Евразия и Европа Уес Мичъл накара някои да се замислят дали и до каква степен това напускане ще се отрази на американския подход към въпроси от голяма важност за Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
Очевидно, външната политика на САЩ не е от компетенцията на един човек. Има интереси и константи, които се подкрепят от различни президенти и държавни секретари. Въпреки това, администрацията на президента Доналд Тръмп доведе до външнополитическия естаблишмънт във Вашингтон нова и безпрецедентна реалност, при която нищо вече не може да се счита за постоянно, дори и т.нар. традиционни американски интереси.
В момента, когато самият президент избира да изложи своите разузнавателни служби за връзки с Русия, който е един от най-чувствителните въпроси в САЩ, или когато той изневиделица обявява изтеглянето на американската армия от Сирия без нужното обсъждане, да не говорим за одобрение от министерствата на отбраната и външните работи, е ясно, че вече нищо не може да се приема за даденост.
Въпреки това и колкото и несигурна да е новата среда на американската дипломация, Гърция трябва и се интересува кой е отговорен за европейската политика на Америка. Всяко окончателно решение е на президента, но първоначалното планиране и насока на подхода на Вашингтон спрямо конкретни страни и региони се определя от съответните длъжностни лица - в случая на Гърция, за всички практически цели това е помощник-държавен секретар по европейските въпроси.
Мичъл ще бъде заменен от Филип Рийкър, дипломат от кариерата, който е бил американски посланик в Скопие от 2008 до 2011 г., посолство, в което той е служил и в края на 90-те години. Може би би било по-полезно за Гърция, ако лицето, избрано да замени Мичъл, беше човек с дипломатически опит в Атина и следователно с по-дълбоко разбиране на гръцките проблеми. От друга страна е добре, че новият помощник-секретар е запознат с Югоизточна Европа, където Гърция се стреми да играе по-важна роля след споразумението със Северна Македония.
Мичъл разглежда Гърция като основен елемент от стабилността на Балканите и Източното Средиземноморие. Рийкър има всички основания да възприеме същия подход, признавайки ролята, която Атина заслужава и може да играе в този променлив регион.

Превод и редакция: Иван Христов