Атина. Последният европейски „ренесанс“ трябваше да започне с разпадането на комунистически режими на Изток, веднага след падането на Берлинската стена през 1989 година. Въпреки мащаба на това развитие като политическо събитие, обаче, то нямаше голямо културно въздействие поради простата причина, че експериментът на „истинския социализъм“ е преминал своя курс и вече бе смятан за приключил, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
Вторият парадокс е, че привличането към така наречения свободен свят се оказа доста краткотрайно и плитко, тъй като реконструкцията на Централна и Източна Европа беше ефективно осъществена от привърженици на комунистическата номенклатура, която се появи отново в рамките на няколко дни от колапса на режимите.
Резултатът от тези два парадокса е, че бившите комунистически страни, които бяха вкарани в Европейския съюз, са очевидно нещастни и „старата Европа“ е в политически безизходица.
В този решаващ момент и в светлината на предстоящите през май европейски избори, френският президент Еманюел Макрон публикува във вторник визията си за континента в статия, разпространена до вестниците на всички 28 държави-членки на Европейския съюз, озаглавено „Европейски ренесанс“.В своето есе Макрон поставя за дебат редица важни въпроси, които се отнасят до основната болест, от която страда Съюза.
Невъзможно е да се знае точното въздействие на инициативата на френския президент върху гражданите на Европа, до които е адресиран мататериалът. Реакцията на бюрократите в Брюксел обаче може най-добре да бъде описана като подигравателна, като един официален представител на ЕС заяви, че френският президент „преоткрива на колелото“ в коментар пред
„Ройтерс“.
Френският президент също има своите поддръжници, разбира се, включително германския финансов министър Олаф Шолц, въпреки че той идва от редиците на социалдемократите, което прави още по-очевидно, че статията на Макрон със сигурност е написана за предстоящите избори.
Междувременно, решението на германския канцлер Ангела Меркел да подкрепи кандидатурата на баварския политик Манфред Вебер за председател на ЕК е достойно за съжаление и неговите викове по никакъв начин не могат да спрат изтичането на избиратели от лагера на християндемократите. Гражданите много бързо различават имитацията от реалното и се обръщат към партиите от радикалната десница. Ето защо „Европейското Възраждане“ на Макрон е просто неговата предизборна платформа, опит за укрепване на лявоцентристите преди европейските избори - накратко, обичайните политически игри.

Превод и редакция: Иван Христов