Атина. Лявото правителство не се гнуси от нищо и няма никакви чувства на вина, пише в материал за вота на доверие към правителството на СИРИЗА авторитетното гръцко издание Kathimerini и посочва, че ако това, което се е случило на сцената и зад нея се е случило по време на управление на „Нова Демокрация“ или СИРИЗА, е щяло да предизвика огромен скандал и вълна от критики – с левицата начело, разбира се.
Вестникът констатира, че депутатите се местят в други, или просто напускат своите партии, в зависимост от личната си гледна точка. Фракциите се роят и са предмет на агресивни обединения. Различни посолства правят препоръки към депутатите как да гласуват. Единственото което липсва, както пише „Катимерини“ са политическите интриги на гръцкия кралски двор, както е били в предишни десетилетия.

Но докъде води всичко това?

Изданието отбелязва, че гражданите става все по-цинични. „Те гледат, безмълвни, как се развиват събитията и им е трудно да разберат какво се случва. Считаното по-рано за аномалия, сега е станало норма. За пореден път гражданите виждат, че не получават това, за което са гласували. Всичко е позволено. В момента буквално сме в ера, в която всичко е позволено“, пише „Катимерини“.
„Ципрас постоянно мутира и няма проблем с това да поглъща своите приятели и съюзници. Разбира се, в същото време му се налага да разсича Гордиеви възели и това струва скъпо и на него, и на страната – както стана пределно ясно през трагичната първа част на 2015 година“, отбелязва ежедневникът.
„Независимо от това „политическото гробище на жертвите на Ципрас“ постоянно се уголемява с времето. Алекос Лафазанис, Зои Константинопулу, Янис Варифакис, Панайотис Лафазанис, Никос Коцияс и Панос Каменос са все имена, свързани с маневрите на Ципрас. Не ограничаван от никакви лимити, той се опитва да изненадва своите приятели и съюзници. Тази тактика, в тандем с имиджа на „лошо момче“, което не чувства срам пред никой, предизвиква страх и/или пораженческо възхищение.
Всичко това, обаче, има срок на годност. Дори най-опитните политически играчи винаги се оказват пред поражение в един момент, когато им свършат откритите и скритите козове. Времето в политиката е безмилостно.
Една конкретна мисъл обаче причинява силна меланхолия и гняв. Ако Ципрас беше вложил целия свой политически талант и енергия и часовете, прекарани в срещи, за да се подготви за адекватно управление, ефективно и с относителна меритокрация, Гърция щеше да е в много по-добро положение днес. За съжаление, всичко това беше изразходвано с единствената цел да елиминира противниците си и да остане на власт“, коментира авторът.
„Това, между другото, е единственото, за което те подготвят гръцките университетски аудитории“, заключва „Катимерини“.

Превод и редакция: Иван Христов