Проблемът с Македония като освободителна борба беше затворен през 1914 г. и завърши през 1945 г. с пълна и цялостна гръцка победа. Солун, макар и с малцинство от гърци, стана необратимо гръцки заедно с прилежащите му територии. Днес нито един нормален грък не би счел за справедливо да разшири територията на страната на север, нито пък може да има реалистичен спор за границата от другата страна.
Всяко споменаване на „скопския иредентизъм“ в гръцкия обществен дебат е обида за борбите на нашите предци, когато дори само един Крит щеше да е достатъчен, за да защити границата срещу малката балканска държава. Наистина борбите не са били толкова въоръжени, колкото икономически. Гръцката икономика, построена с кръв, пот, сълзи и доза късмет, гарантира границите на страната срещу десетки милиони потенциално враждебни съседи.
Теглото на учителя, чукът на работника, хотелът на малкия бизнесмен и лаптопът на учения са пазели границите, а не пушката на войника (и ако дойде опасност, то това ще се случи от по-нестабилния Изток).
Въпросът за Македония днес остава само спор за име - въпрос на международен маркетинг. Това не е научен въпрос, който може да бъде решен на голяма международна конференция. Също така не е просто двустранен въпрос, включващ единствено Гърция и Бившата югославска република Македония; по-скоро това е въпрос на влияние върху международното обществено мнение. Това е пълен провал на Гърция. Безсмисленият национализъм вкара първия си гол през 1993 г., а головете срещу Гърция оттогава не са спрели.
За да осъзнаете, че това е само маркетингов въпрос, помислете, че гърците не се интересуват от това как наричат страната в личните разговори (повечето я наричат Скопие), или в рамките на БЮРМ. Няма да има значение за гърците, ако цяла вечност наричат северния си съсед просто Скопие, или ако те се прекръстят на Републиката на самотния бор. Това, което наистина е важно за тях, е как останалият свят го нарича.
Гърците се интересуват от установяването на твърда връзка в средния американски и европейски ум между частта на Гърция, наречена Македония днес, и славата на Древна Македония.
За съжаление, подобен маркетинг не може да се осъществи чрез демонстрации или химни, нито с подписи на лидери на лист хартия. Гърция се опита: БЮРМ е международно изолирана от години. Въпреки това, дипломатите се противопоставиха на нещо, което е широко възприето от международната общественост. Невежеството, любовта към опростяването и евентуалното съчувствие към аутсайдера, доведоха до прост факт: цялата планета нарича гражданите на БЮРМ македонци.
Играта вече беше загубена през 1993 г. Когато германските приятели получават писма от Гърция с епично провалилия се лозунг „Македония е Гърция", те ще попитат: „Но защо искате тази бедна страна?" Оттогава „Македония“ доминира в международната преса, всекидневния разговои. Има 235 добри статии по темата на горе-долу толкова езици. Само на гръцки страната се нарича БЮРМ. На всеки друг език, от татарски до хавайски, държавата се нарича „Република Македония" или „Македония".
През последните години онези малцина в останалата част на Европа, които се интересуват от въпроса, се чудят какво иска Гърция, защо не оставя тази слаба страна да застане на крака и да влезе в европейското семейство, вместо да попадне в ръцете на Путин. Високопоставен икономист на Световната банка ме попита: „Защо гръцкият премиер настоява Македония да се преименува на Северна Македония?“ Ясно е, че статуквото е „Македония“.
Сега, ако Гърция се грижи за „Македония“ като марка, „Северна Македония“ не е най-чистото или най-благоприятното решение. Но е време ние, гърците, да претегляме предимствата и недостатъците на този дългогодишен спор и да започнем да се грижим за собствения ни заден двор.
Големите „македонски” продукти (доколкото такава марка съществува днес) ще бъдат само тези, които са… с добро качество. Точно както не можете да създадете могъщ производител на автомобили, като поставите знак BMW на върха на занемарен завод, всички проблеми, които Гърция има, няма да бъдат решени с договор.
В края на деня най-безопасният начин да получите това, което искате, е да знаете какво искате. Какво искат гърците? Цялата планета да приеме, че всички ние сме потомци на Александър Велики? Имам лоша новина: дори и да е възможно, това не е начинът да се стигне до целта.
Но може да имам алтернатива. Когато споменем Ню Йорк, никой не мисли за бедния стар дъждовен Йоркшир. Никой няма да чуе „Македония“ и да мисли за друго място, ако развием собствената си Македония и по-широка Гърция до едно наистина проспериращо място. И може би тогава, когато изграждаме собствения си Ню Йорк, можем да осъзнаем, че оспорването на имена, претендиращи за славата на древните, са просто малко камъче в космополитния град.
Превод и редакция: Тереза Герова
