Атина. Става очевидно, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е направил своя избор. Неговата реторика се променя, понякога е конфронтационна, а понякога помирителна, но курсът е ясен – Турция се отдалечава от Запада. И това не е защото Западът не иска Турция, а защото Турция не желае повече Западните ценности, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
Независимо дали е оправдано или не, Ердоган обвинява определени страни за неуспешния опит да го свалят от власт през юли 2016 г. В комбинация с вродената си мегаломания, както и с личните си предпочитания към някои лидери и страни, той проправя нов път за Турция.
Управляващите във Вашингтон, Брюксел и други главни европейски столици трябва да се примирят и да се съобразяват с този факт. Въпреки че няма абсолютно никаква причина Турция да бъде разглеждана като „враг“, тя със сигурност не може да бъде разглеждана като близък приятел и съюзник в традиционния смисъл на думата. Следователно те трябва да планират ефективен начин за справяне с новото положение на нещата.
В ход са големи промени и положението няма да се върне както е било преди, дори и след ерата Ердоган.
Антиамериканските, антиевропейските и антиизраелските настроения, дори според някои антисемитски настроения, нараснаха значително в Турция през последните 20 години, което направи сътрудничеството със Запада много по-трудно в рамките на отбранителните съюзи, политическите и икономическите институции и дори на двустранно равнище.
Единственият чуждестранен лидер, който наистина уважава турския президент е руският държавен глава Владимир Путин, защото той е начело на ядрена сила, наследник на голяма империя и използва езика на грубата сила. А това е начина, по който Ердоган обича да вижда и себе си.
Европейците държат на ценности и принципи, а Ердоган не се интересува от тях. Някои кръгове във Вашингтон се страхуват, че Турция се превръща в нов Иран или Пакистан. Турция постепенно се откъсва от Запада и това е реалността, без значение дали ни харесва или не.
В тази тежка обстановка Гърция е избрала да поддържа добросъседски отношения с Турция, а от 1999 г. тя е избрала активно да подкрепя по-тесните турско-европейски връзки. В същото време обаче тя също така е бдителна и готова да се защити от предизвикателствата и нарушенията на своите суверенни права, както и от словесни заплахи. Тя има своята значителна военна сила и мрежа от ефективни регионални сътрудничества, които не могат да бъдат подценени от никого.