Предстоящите местни избори в Турция отчасти обясняват прекомерната реторика на Реджеп Тайип Ердоган, но турският президент, който е известен с буйството си, не е сам в това. Други политици - от лидера на правителствения националистически коалиционен партньор, Девлет Бахчели и хардлайнера Мерал Акшенер до лидера на кемалистката опозиция, Кемал Кълъчдароглу - също правят всякакъв вид заплахи, някои, от които граничат с абсурдността.
Гръцко-турското уравнение не е толкова лесно, колкото някои от другата страна на Егейско море го представят. Гърция е сила, с която трябва да се съобразяват. Тя никога не е била описвана от експертите като безсилна или незначителна по отношение на военната мощ, и със сигурност не е „муха“, както заяви един турски официален представител преди няколко месеца.
Като държава-членка на НАТО - вторият най-голям разточител в отбраната след САЩ по отношение на БВП - в нестабилен регион, в който се намират множество бази, свои и други, и със значителен флот и военновъздушни сили, Гърция има отбранителни способности това не трябва да се омаловажава.
Тясната й връзка със Съединените щати, която наскоро разви по-стратегическо измерение, е друг важен параметър в усилията на страната да укрепи своите отбранителни способности.
Освен това тя непрекъснато изгражда и развива тристранни стратегически сътрудничества с Израел и Египет, които никой не може да пренебрегне, особено ако те са в един и същ географски район.
Срещата на върха между Гърция-Кипър-Израел, на която присъства американския държавен секретар, изпрати няколко символични и съществени послания до различни страни.
Това, което ни споменава по-горе, е, че Турция трябва да плати висока цена в икономическо и политическо отношение, както и в стратегически план, по отношение на всички неуместни действия.
Подготовката на всякакви избори винаги е период, който се поддава на хипербола в името на спечелването на обществена полза, но когато се стигне до атаки, Турция няма какво да спечели от този националистически популизъм.
Същото, разбира се, важи и за Гърция, където обстоятелствата понякога дават глас на политиците, които са опасно незрели. За щастие те са малко.
Във всеки случай, усилията на гръцката страна за климат на мирно съвместно съществуване, което е постоянен политически избор, който пресича партийните линии, не бива да се бърка със слабостта и със сигурност не трябва да бъде отхвърлена от Турция с арогантност и агресия.
Превод и редакция: Калоян Пенков
