София. Христо Смирненски е най-младият български творец, който си е отишъл от света. Когато мислим за този мартиролог на българските таланти и гении, всъщност на Смирненски тежи този рекорд да бъде най-младият. Това, което веднага впечатлява, когато направим моментална снимка на неговия живот, е, че той е един чародей на словото, а и добър рисувач и художник. Това каза Катя Зографова, литературен историк, писател и уредник на къщата-музей „Никола Йотов Вапцаров“ в София в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 96 години от смъртта на Христо Смирненски. „Той е бил един роден артист, искрометен, бих казала, моцартов тип на българските хора на изкуството. Неговите съвременници и близки приятели страшно са му завиждали, с бяла, колегиална завист, защото много други творци във всички времена, а и днес е така, се оплакват от лошите условия на живот“, заяви Катя Зографова. Тя посочи, че това е някакво оправдание за тяхното безплодие. „Смирненски е бил един наистина уникален в таланта си и в своята артистичност творец. Казвам всичко това, защото когато мислим за реалните житейски условия, трябва да признаем, че те са били изключително тежки. Знаем, че през 1913 година цялото българско население на идиличния град Кукуш, където е роден Смирненски, включително и многолюдната фамилия Измирлиеви, с 15-годишния Христо, виждат за последен път родния град, който просто е изпепелен безвъзвратно и заличен от лицето на Земята от гръцките войски“, припомни Зографова. Тя посочи, че това е Междусъюзническата война. „Многолюдното семейство се заселва в крайния квартал на София, където се приютяват бежанците. Там го чакат грозните прози на отрудените работници, както и тяхната тежка битка за хляба. Там Христо Смирненски вижда изморените лица на малките братчета на Гаврош. Тези деца, които са толкова трогателни и толкова емблематични за него. Те са натоварени в зимните вечери с техния пронизващ студ и скитат из крайния квартал. Тези угнетителни гледки на човешки същества, умиращи от „жълтата гостенка“, която накрая ще посегне и на веселия бродяга Христо Смирненски“, обясни литературният историк. По думите й в цялата тази ситуация е съвсем обяснимо защо Смирненски споделя и блестящо интерпретира левите идеи и защо той става ляв поет. „Разбира се, красивата утопия за справедливия социален рай, която той изповядва така талантливо, не се сбъдва и може би за това някои отрекоха поезията му, определяйки я, като идеологически невалидна. Случи се така, че и през 2004 година, беше затворен музеят му, който цели 10 години не беше угрижван от държавата“, каза още тя. Ирина ИВАНОВА Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
