„На съвещанието в Раковишкия манастир е изработен план за бойните действия, съгласно който въстанието трябва да избухне на Спасовден и последователно да бъдат превзети Белоградчик, Лом и Видин. На 1 юни въстаниците в Белоградчишко обсаждат и атакуват крепостта „Калето“ в Белоградчик. Сражения се водят в Ломско и Видинско“, обясни историкът. Кинка Михайлова допълни, че за Белоградчишкото въстание докладват и представители на западните държави. „На 9 юни след като Белоградчишката крепост е щурмувана отново въстаниците са разгромени и част от тях се установяват до граничния плет където създават свои укрепени лагери”, обяснява Кинка Михайлова. Потушаването на въстанието е съпътствано с насилие и жестокости, но това не сломява духът на въстаналите българи. Въстанието постига някои от своите цели – селяните получават известни гаранции за своето общинско самоуправление, то слага началото и началото на организираното освободително движение по българските земи.
Тази вечер в храма „Свети Георги” се отслужва заупокойна панахида за убитите във въстанието водачи от Белоградчик, а на гробовете им, които се намират в двора на храма, ще бъдат положени венци и цветя. С литийно шествие гражданите ще стигнат до крепостта „Калето”, където е лобното място на героите. Слово ще произнесе кметът на Белоградчик Борис Николов. Честването ще завърши на Белоградчишката крепост с митинг – заря и полагане на венци и цветя от представители на белоградчишката община обществени организации, институции, учреждения и гости
Днес за въстанието от 1850 година в Белоградчик напомнят улиците, носещи имената на борците за свобода.
Анна ЛОЗАНОВА
