„Едно от най-големите предизвикателства пред нас е въпросът с качеството на атмосферния въздух. Добрата новина е, че той стои на вниманието на гражданите на София през последните години много сериозно“, заяви Фандъкова. Тя посочи, че решаването на този проблем изисква промяна в качеството на живот. „Част от удобствата, с които сме свикнали, водят до увеличаване на някои замърсители и водят до ограничения, които не винаги се приемат добре. Всички искаме да работим за по-чист въздух, но не всички сме готови да се лишим от комфорта, който ни дават например автомобилите или уюта на камините с държа или печките с въглища. Сега е моментът, в който обществото е готово да се включи, но ние – местните власти, трябва да си свършим работата“, каза още тя.
Фандъкова посочи, че големият проблем на София са високите концентрации на фините прахови частици в повечето дни през зимите месеци. „Само преди 4-5 години имахме превишения и на средно годишните норми на азотните оксиди, които успяхме да приведем в норма. При граници от 40 микрограма на куб. метър София бележи спад, като през 2016 г. стойността е 33 микрограма на куб. метър, показват данните на Европейската сметна палата“, обясни тя. Кметът на София посочи, че за Общината концентрацията на фини прахови частици и броят на дните с превишения остават водещото предизвикателство, въпреки че данните от 2009 г. до сега показват устойчива тенденция за намаляване. „През 2009 г. борят на дните в превишение на нормата на фини прахови частици в София беше 161, а през 2016 г. са 71. Предварителните данни на Изпълнителната агенция по качеството на въздуха показват, че през 2018 г. имаме 17% спад на отчетените превишения от всички автоматични станции. А тенденцията за намаляване се запазват и през първите месеци на 2019 г., през които отчитаме 15% по-малко превишение спрямо 2018 г.“, каза още Фандъкова.
Цветилена СИМЕОНОВА
