В рамките на среща с президента на Рисия Владимир Путин председателят на „Газпром" Алексей Милер потвърди, че тази година „Турски поток“ ще бъде пуснат в екплоатация.
Вярно е, че съдбата на втората нишка на газопровода все още не изглежда напълно ясна. Например преди седмица министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев заяви пред българската преса, че „сега се разработва възможността за разширяване на втория клон на „Турски поток“ към България, Сърбия и Унгария. Но окончателното решение зависи не само от нас. Изборът между различните варианти за продължаване на „Турски поток“ до голяма степен ще се определя от готовността на газотранспортната инфраструктура. Това, от своя страна, зависи от интереса и конкретните действия на правителствата на съответните страни”, обясни Медведев.
България, изглежда, проявява интерес към проекта. Това потвърди Медведев: „Неотдавна „Булгартрансгаз ”успешно завърши т.нар. Процедура за отворен сезон - събирането на задължителни искания за резервиране на бъдещи газопреносни мощности. Също така „Булгартрансгаз" взе окончателно инвестиционно решение за изпълнението на проект за развитие и разширяване на газопреносната система".
„Но ние се нуждаем от допълнителни гаранции“, настоява руският премиер. „Новият клон не трябва да повтаря тъжната съдба на „Южен поток".Така че решението за продължаване на „Турски поток“ през българската територия зависи от това дали София може да получи твърди гаранции, че Европейският съюз няма да възпрепятства плановете за доставка на газ през новия газопровод“, поясни Медведев.
„Надявам се, че можем да говорим за по-нататъшни конкретни стъпки след даването на съответните гаранции - не от българското правителство, а когато Европейската комисия предоставя надеждни гаранции, че този проект няма да се срине в бъдеще и няма да бъде възпрепятстван. Надявам се, че нашите български приятели също разбират това и вършат съответната работа”, потвърди Медведев позицията на 4 март след преговорите с българския премиер Бойко Борисов в София.
Сега тази история има нов обрат. Информационните агенции разпространиха по телевизията изявлението на българския министър на енергетиката Теменужка Петкова, че България е получила известие от „Газпром експорт” за планираното прекратяване на транзита на газ от Украйна до Турция през България по Трансбалканския коридор, планирано за януари 2020 година.
Според Петкова за страната това ще означава загуба от 110 милиона долара годишно. България иска да запази „ключовата си позиция на газовата карта на Европа". Ако през България минава втората нишка на „Турски поток“, тогава очевидно София ще бъде удовлетворена.
В противен случай може да възникнат проблеми. По-специално, София си запазва правото да обжалва пред арбитраж с цел събиране на транзитни плащания от „Газпром", които страната трябва да получи по договора до 2030 г. Но, както е посочено, това ще се случи само ако втората нишка на „Турски поток“ по някаква причина заобиколи България.
Съдейки по изялвнението на Петкова, България все още не е получила специално одобрение от Европейската комисия за разклонението на „Турски поток“, но, както разясни министърът, се спазват всички законодателни норми и не трябва да има причини за отказ от изграждане.
Анна Кокорева, заместник-директор на центъра „Алпари“, подчерта пред изданието, че ситуацията е предсказуема и не бива да е изненадваща за България и другите страни, през чиято територия преминава Трансбалканският коридор.
„Руският проект включваше развитието на инфраструктурата в България и други участници в Трансбалканския коридор за свързване с „Турски поток“. Всъщност, ако подготовката на тази инфраструктура започне и завърши навреме, тогава за България и други страни процесът на промяна на коридора за доставки ще се случи без сериозни последици и без загуби”, смята Кокорева. Въпреки че всичко ще зависи от поведението на Европейския съюз, признава експертът.
Същевременно, както отбелязва Тамара Сафонова, доцент в Президентската академия (РАНХиГС), „за България осигуряването на транзита на руски газ е един от ключовите икономически проекти, които могат да повлияят на европейския енергиен пазар и да осигурят висока доходност от експлоатацията на основните газопроводи. Страните, през чиято територия се пренася руски газ, сега са принудени да изострят проблематиката, за да не загубят възможността в бъдеще да генерират тарифни приходи от транзита на руски енергийни ресурси", отбелязва експертът.
„Доколкото е известно в момента, въпросът за решението на Европейската комисия остава отворен, но като гаранция България взима инвестиционно решение за изграждане на инфраструктура за транспортиране на газ от Турция до Сърбия. В този случай инвестиционните решения тук няма да бъдат достатъчни, защото това не е конкретна строителна работа. В този случай можем да кажем, че българската страна, заявявайки намеренията си да кандидатства за арбитраж, се опитва да си осигури гаранции, че нейната територия ще бъде разглеждана от „Газпром“ като приоритетна”, коментира директорът на Фонда за развитие на правото и медиацията в областта на енергийния комплекс Александър Пахомов.
Според него, ако в споразумението за транзит няма клаузи, че доставчикът на газ има право да променя собствената си политика, „тогава България има всички шансове не само да се обърне към европейския арбитраж, но и да спечели този спор". Въпреки това, според експерта, всички тези процеси може да се забавят за неопределено време.
***
София. Европейките раждат първото си дете на възраст 29 години, показват данни на Европейската статистическа служба (Евростат), цирирани от македонската електронна медия „Плюс Инфо“.
Раждаемостта в Европейския съюз отбеляза лек спад през 2017 г. в сравнение с предходната година, като e най-високa във Франция, а най-ниска - в Малта. Общият темп е 1,59 раждания на една жена през 2017 г. и 1,60 раждания през 2016 г. Възрастта на майките при раждането на първото дете продължава бавно, но сигурно да расте, отбелязва Евростат. През 2017 г. жените в ЕС средно са раждали първото си дете на 29,1 години, а през 2013 г. - на 28,7 години.
На най-късна възраст раждат жените в Италия, Испания, Люксембург, Гърция и Ирландия, а на най-ранна – в България, Румъния, Латвия, Словакия и Полша.
Франция, с 1,90 деца на една жена има най-висока раждаемост, следвана от Швеция, Ирландия и Дания. Най-малко деца биват раждани в Малта, Испания, Италия и Кипър.
Средно в ЕС процентът на жените, които са родили първото си дете преди 20-годишна възраст (майки-тийнейджъри), е пет процента. Тази цифра обаче е много по-висока в България и Румъния, където достига почти 14%. Най-ниска е в Дания, Италия и Словения, където е по-малко от два процента.
Евростат посочва, че през 2017 г. над 80% от новородените са били първо или второ дете, а 12% - трето дете. Най-висок процент жени, които са родили трето или четвърто дете, има във Финландия с 10,3%, следвана от Ирландия с девет процента, Великобритания, Словакия и Белгия, всички с около осем процента.
***
Казан. Местен жител се обърна към прокуратурата в Казан. Мъжът каза, че е дал 4 милиона рубли (около 105 хиляди лева) на чуждестранния търговец за инвестиции. Въпреки това, след известно време той е загубил всички пари, както се твърди, поради обрати на пазара на ценни книжа, пише руското регионално електронно издание Kazan.ru.
По време на прокурорската проверка e установено, че регистрираният в България дилър няма лиценз на Банката на Русия за извършване на тази дейност на територията на Руската федерация. За по-нататъшно разглеждане на материалите по делото бяха изпратени на правоприлагащите органи. Исковете на прокуратурата се удовлетворени от съда изцяло, като на финансовия брокер е забранено да разпространява реклама за свотя дейност на територията на Русия.
Друго регионално издание Бизнес Online добавя, че националната Банка на Русия обмисля до ограничи достъпа до финансовите пазари на обикновени граждани, така че на фондовите борси да могат да оперират само квалифицирани брокери.
***
София. Световната банка ще открие център в България, който ще предостави корпоративна и технологична подкрепа за вътрешните бизнес операции, съобщи правителството в изявление след като подкрепи намерението на банката на своето заседание на 13 март, пише електронното издание на списаниието за бизнес в Източна Европа и Евразия bneIntellinews.
Това ще бъде втори такъв център на Световната банка. Първият се намира в Индия и обслужва организацията със счетоводни, ИТ и други услуги. В България се очаква в рамките на пет години бъдат наети 275 души.
Световната банка обяви намерението си да открие центъра през януари. Тя избра България заради стратегическото й местоположение, квалифицираната работна сила и добрата инфраструктура, заяви правителството в изявлението.
