В сряда под ръководството на министър-председателя Бойко Борисов Съветът по сигурността към Министерския съвет проведе заседание. Приета беше позиция на Съвета по сблъсъка между украински и руски кораби в района на Керченския пролив и Азовско море. В позицията се посочва, че опасното нарастване на напрежението в Азовско море през последните дни е довело до задържане на украински кораби и техните екипажи, както и до раняване на украински военнослужещи. Съветът по сигурността счита, че тези действия от страна на Руската федерация са недопустими.
„В интерес на всички е Руската федерация и Украйна да проявят сдържаност, а напрежението да бъде преодоляно с диалог. Призоваваме руските власти да освободят незабавно задържаните плавателни съдове и техните екипажи. Очакваме Руската федерация да зачита свободата на преминаване през Керченския пролив в съответствие със задълженията на руската страна съгласно действащото международно право“, пише още в позицията.
Съветът по сигурността към МС ще продължи да следи внимателно ситуацията, включително в тясно сътрудничество с партньорите в ЕС и НАТО.
Според посланика на Руската федерация у нас н. пр. Анатолий Макаров изявленията от българска страна са премерени. По думите му сега основно се прави акцент върху това, че Русия е провокатор и агресор и е готова към военни действия срещу Украйна, а в действителност всичко е било абсолютно по друг начин. Той определи ситуацията в Азовско море като провокация, организирана от президента на Украйна Петро Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна. „Де факто тази провокация беше организирана от президента Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна. Знаете, че на 31 март са насрочени президентските избори, и затова президентът прави всичко възможно тези избори да не се състоят с оглед на ниския му рейтинг. Затова беше въведено военно положение. Обаче, макар отначало той предложи то да се въведе за 60 дни, беше определено за 30 дни. След ожесточени дебати във Върховната Рада посочиха 10 региона от страната. По такъв начин, разбирам, това военно положение предвижда потискане на правата на гражданите, забрана за дейността на политическите партии, забрана на митинги и много други забрани, въвеждане на комендантски час и т.н. Така че, както вие разбирате, с оглед на случващото се, това е очевидна провокация на г-н Порошенко“, допълни Макаров. Попитан какви са перспективите за подобряване на отношенията между Украйна и Русия, н. пр. Макаров заяви, че не вижда перспективи към подобряване засега.
От своя страна посланикът на Украйна в България н. пр. Виталий Москаленко заяви: „Руската страна постоянно твърди, че военното положение е предизборната тактика на президента на Украйна, за да повдигне своя рейтинг. В отговор бих казал, че е абсолютна лъжа в стила на руските пропагандисти. Тъй като първоначално планът беше въвеждането на военно положение за 60 денонощия, после той бил коригиран и положението се въвежда са 30 денонощия. Следователно изборите, които ще се състоят на 31 март, ще бъдат абсолютно незасегнати от това военно положение“, допълни Н. Пр. Москаленко. По думите му за разлика от Крим, този конфликт е нападение. Според него Русия всъщност е разширила военните си действия. Н. Пр. Москаленско поясни, че от страна на Украйна не е имало провокация. Москаленко определи атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия и допълни, че руската агресия засяга регион, където живее българска общност. Според него до известен смисъл събитията пряко засягат интересите на България. Във връзка с въведеното военно положение, посланикът на Украйна обясни, че на българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи, тъй като то ще бъде в сила при нападение от страна на Русия.
Не такова беше мнението на лидера на АБВ Румен Петков, който заяви в интервю за Агенция „Фокус“, че съществува риск за българската диаспора в Украйна. „Да предизвикваш чрез грубо нарушение на международното право конфликти с риск живота на свои собствени граждани, значи, че никой в Украйна не е защитен. Това е изводът“, коментира Петков. Петков посочи, че кризата в Азовско море е подчинена на политическото оцеляване на Петро Порошенко. По думите на председателя на АБВ Порошенко трябва да бъде санкциониран, а нови санкции срещу Русия биха били абсурд. Румен Петков обясни, че се отива в една конфронтация, която ни връща не в Студената война, а ни изправя на ръба на реални военни действия тук в Европа, в Черно море. За позицията на България Петков коментира ,че е трябвало да бъде с една идея по-критична към провокацията от страна на Украйна. Петков уточни, че в случая усилията на Германия и Франция заслужават подкрепа, но същевременно трябва ясно да се каже, че подобна грозна политическа провокация е недопустима в ценностната ни система.
Директорът на Института за пазарна икономика и международни отношения Любомир Кючуков също коментира темата в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Според него готовността на Германия и Франция за посредничество е признак, че Европа не се чувства сигурна от създалото се напрежение. „Очевидно е, че Русия след присъединяването на п-в Крим третира териториалните води на полуострова като свои. Респективно започва да прилага съответните норми засилвайки ги с конкретни мерки за сигурност спрямо новопостроения мост през Керченският проток. От друга страна Украйна, както цяла Европа не признава анексията и счита п-в Крим за част от украинска територия и не приема наложените от Русия правила, въпреки че досега се е съобразявала с тях и с пълното съзнание, че тяхното нарушаване ще доведе до ответна руска реакция“, поясни Любомир Кючуков. Той добави, че независимо от това как ще се развие този конкретен инцидент, конфликтът като цяло ще продължи, докато не се пристъпи към реално и двустранно решаване
Деница КИТАНОВА
