Конференцията се проведе броени дни, след като Европейската комисия отправи препоръка към държавите членки за разработване на единен европейски формат за обмен на електронни здравни досиета. Тази решителна стъпка бе постигната след години на европейски изследвания и инициативи с цел оперативна съвместимост на здравните данни през граница. В случай, че някой претърпи злополука в друга държава членка или му се наложи лечение, трябва да бъде възможно лекарят да има достъп до здравните му данни, за да постави бързо диагноза и да реши какъв е най-добрият начин да бъде лекуван пациентът с оглед на неговата предхождаща здравна картина.
Мария Габриел подчерта, че внедряването на иновативни технологии в сектора на здравеопазването и грижите е бавно, а на фрагментираните инициативи им липсва мащабът, чрез който да предоставят решения, отговарящи на очакванията на гражданите – например достъп до техните здравни данни или персонализирано лечение. Тя наблегна на роботиката и изкуствения интелект като две от основните технологии, позволяващи напредъка на цифровизираните здравеопазване и грижи, особено когато става дума за превенция, подкрепа за независим живот на възрастните, развитието на интелигентни индивидуализирани съвети за здравето, както и насоки за поведенчески промени в начина на живот. Комисарят даде няколко добри примера за проекти, финансирани от ЕС, в които участва и България. Такъв е проектът SAAM, който се концентрира върху иновативните подходи, възможни благодарение на технологиите, за подкрепа на възрастното население, живеещо у дома. В тези подходи се набляга на усещане за средата и изучаване на нуждите и предпочитанията на потребителя.
През миналия април Европейската комисия представи набор от инициативи, позволяващи цифровата трансформация на здравеопазването и грижите в рамките на единния цифров пазар. Освен подобряването на достъпа на пациентите до техните лични здравни данни, според Мария Габриел е важно да се постигне обединяване на здравни данни в подкрепа на изследванията, защото това може да позволи лечението на рак например спрямо специфичния генетичен профил.
Що се отнася до личната грижа за здравето, тя посочи, че цифровите инструменти предлагат възможности хората да наблюдават своето здраве, да приспособяват начина си на живот и да взаимодействат със своите лекари, като получават и предоставят обратна информация. Това е от особена полза за хора, живеещи в слабонаселени или труднодостъпни региони, където достъпът до здравни заведения е затруднен.
"Сега водещото е да защитим достатъчен бюджет за цифровизация в новата МФР на ЕС за периода 2021-2027 година, защото е крайъгълен камък за успешна цифрова трансформация в здравеопазването. Новата, самостоятелна цифрова програма с бюджет 9,2 милиарда евро "Цифрова Европа” ще даде възможности за инвестиране в здравните системи по всеки един от петте й стълба - суперкомпютри, изкуствен интелект, киберсигурност, високи цифрови умения, електронни публични услуги. Скоростни изследвания, ранно засичане и лечение на тежки болести, установяване на ранната деменция, бързо тестване на нови лекарства, по-голяма яснота за ваксините ще бъдат само част от преките ползи за хората", отбеляза Мария Габриел. Не на последно място комисарят призова да се използват и възможностите, които Центърът за електронно здравеопазване eHealth HUB може да предостави на заинтересованите – за две години той е оказал подкрепа на 550 малки и средни предприятия в областта на електронното здравеопазване и са тествани 7 нови онлайн услуги. Платформата https://platform.ehealth-hub.eu/ осигурява инструменти и информация за всички заинтересовани страни в Европа, като понастоящем регистрираните профили са над 600.
Отдел "Преса и медии"
Представителство на ЕК в България
