София/Москва. Като част от руско-българските преговори, които се състояха на 4 март в София, премиерите на двете страни Дмитрий Медведев и Бойко Борисов отбелязаха значително забавяне на търговския оборот от предишните обеми - поради европейските санкции и руското ембарго върху храните. Страните се надяват да наваксат загубата, като подновят работата на междуправителствената комисия за търговско-икономическо сътрудничество, замразена за три години. В София беше обсъдена и енергийната програма, но преговорите не донесоха видими резултати: с оглед съдбата на „Южен поток“, Русия очаква гаранции от Европейската комисия, за да продължи диалога за преминаване на „Турския поток“ през България, обобщават в редакцията на вестник „Коммерсант“ в статия, озаглавена „България се държи за тръбата“.
На 4 март министър-председателят на Руската федерация Дмитрий Медведев пристигна за първи път на посещение в България, за да проведе преговори преди всичко за търговско-икономическото сътрудничество между Москва и София. Данните за 2018 г. в това отношение са все още скромни.
Пикът на стокообмена между двете страни падна през 2012 г. до 5 млрд. долара. За 2018 г. той е бил само 3,47 млрд. долара.
Руският износ, 75% от който е енергиен, е нараснал само с 1,6% (до 2,9 млрд. долара), вносът (главно машини и фармацевтични продукти) е намалял с 4,4% (до 525 млн. долара). „Санкциите на ЕС и руските ограничения за храните продължават да имат отрицателно въздействие върху двустранната търговия - България оценява щетите си от тях на 150 милиона евро", отбеляза руското правителство в преговорите.
Дмитрий Медведев изрази надежда, че неотдавнашното възобновяване на дейността (след тригодишна пауза) на руско-българската междуправителствена комисия по търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще подпомогне връщането към предходната динамика.
Приоритет в отношенията е енергетиката, особено за българската страна: Русия е единственият доставчик на газ, който ежегодно осигурява около 3 млрд. куб. м (собственото производство на България е не повече от 100-150 млн. куб. м).
Най-големият проект в областта е „Турски поток“, който се появи вместо „Южен поток“ след отмяната на проекта през 2014 г. (планирано бе изграждането на четири газопровода, капацитетът бе оценен на 64 млрд. куб. м газ годишно). България също участваше в този проект, но по настояване на Европейската комисия тя се отказа от него и не издаде разрешение за полагане на тръби на нейна територия. Сега вече е изградена офшорната част на газопровода „Турски поток” - това са две линии по дъното на Черно море за 15,75 млрд. куб. м газ на година. Един от тях е предназначен за турския пазар, а другият - за балканските страни и Унгария. Наземната част от проекта вече е в процес на изграждане в Турция, а работата в България и Сърбия трябва да започне тази година. В момента се разработва възможността за разширяване на разклонението на газопровода по трасето Турция-България-Сърбия-Унгария с достъп до газоразпределителния център в Баумгартен, Австрия.
След обсъждането на проекта не бе разпространена никаква по-конкретна информация. Дмитрий Медведев просто припомни позицията на руската страна по този въпрос: „Ще можем да говорим за по-нататъшни стъпки, когато Европейската комисия може да предостави надеждни гаранции, че бъдещето на този проект няма да се срине и няма да бъде възпрепятстван”. Бойко Борисов от своя страна разкритикува противниците на газовото сътрудничество и заяви, че София възнамерява да продължи транспортирането на газ, дори ако транзитният поток на газ през страната към Турция (след изграждането на газопровода „Турски поток“) бъде спрян. „Не искаме нашите тръби да останат празни, затова търсим възможността за транспортиране на газ от различни източници към бъдещия газов център, този въпрос е съгласуван с Европейската комисия", увери Борисов.

Превод и редакция: Тереза Герова