Партийният състав на новия парламент е почти същият като стария: Естонска Свободна партия, която притежава 8 места от 101, не се класира за него, всички останали партии преодоляват 5-процентната бариера. Резултатът от изборите беше доста точно предвиден няколко дни преди гласуването. Причината за това е възможността да се гласува предварително през интернет. Този път предсрочното гласуване продължи до 27 февруари, в което взеха участие 247 хиляди гласоподаватели, които общо бяха повече от 40% от тези, които участваха в изборите.
От 1,3 милиона души в Естония повече от 330 хиляди са руснаци, и въпроси, свързани с руско-говорящата общност, редовно се повдигат покрай парламентарни избори. В хода на тази кампания, въпросите за обучението в училищата и детските градини на руски език, както и положението на руско-говорящото население, бяха сред централните.
Позициите по тези въпроси варират по скалата от най-меките до много твърди.
От една страна, партиите са съгласни, че във всички училища децата трябва да знаят естонски. За това се заговори в навечерието на изборите, когато през февруари Езиковия инспекторат показа, че в четирите най-големи града в Ида-Виру повече от 500 учители не говорят естонски на ниво B2, което по закон трябва за работа. В окръг Харю, който включва столицата Талин, има 130 такива учители, предимно руско-говорещи учители.
От друга страна, партиите спорят дали трябва да има отделни рускоезични училища и в какви количества руският език трябва да бъде преподаван.
„Естония-200“ стартира кампания през януари с акция срещу разделянето на хората по национална принадлежност и на обществото на общности. Тя раздели трамвайна спирка в центъра на Талин на две части и постави на тях плакати с надписи на естонски и руски език. Акцията предизвика много отрицателни отзиви, плакатите бяха заменени с по-неутрални: „Естонци и руснаци. Заедно в едно училище“ и „естонци и руснаци. Заедно на една вечеринка“.
Социалдемократите не искат да обединяват руските и естонските училища, но в първите им обещават да „подобрят нивото на преподаване на естонски език и други предмети“ и да подкрепят „разработването на естоноезични иновационни образователни модели“. Също така планират да включат рускоезичното население в информационното поле на Естония.
В програмата на Центристката партия има обещание да „предостави на родителите възможност да изпратят децата си в училище с обучение на естонски, руски, двуезично или на друг език“. Същото се отнася и за детските градини.
Лидерът на реформаторската партия Кая Калас, напротив, настоява, че образованието в страната трябва да бъде „на естонски от детската градина“, а естонското гражданство трябва да се дава „при спазване на езиковите изисквания“: хората да учат езика и знаят конституцията.
Притежателите на „сиви“ паспорти станаха друга тема на обсъждане: сега от 1,3 милиона души в Естония около 76 хиляди са „ничии“ граждани. Това са предимно граждани на бившия СССР, които след разпадането му не са получили нито естонско, нито руско гражданство. Вместо естонски паспорти, те живеят с паспортите на чужденци: документи със сив цвят, които могат да се използват както в страната, така и в чужбина.
През декември 2018 г. естонският вътрешен министър Катри Райк, член на социалдемократическата партия, заяви, „всички деца, родени в Естония, трябва да могат да получат естонски паспорт, дори деца на руски граждани“. В тази връзка, в края на годината, тя стартира кампания за безплатно обучение по естонски език за всички притежатели на „сиви“ паспорти, които желаят да получат гражданство.
Партията на реформите също предлага да спре издаването на „сиви“ паспорти и обещава да предостави гражданство на деца, „които имат поне един родител, който е постоянен жител на Естония“. Също така, естонското гражданство е обещано по опростен начин, без изпити, за да се даде на хората, чиито баби и дядовци, родители или самите те са живели в Естония до 20 август 1991 г., когато Естония става независима.
Центристката партия планира да реши проблема с „ничиите“ граждани, но подчертава, че знанието на естонския език е задължително условие за придобиване на гражданство.
Превод и редакция: Калоян Пенков
