Срещу уличните протести са левите социалисти, десните „републиканци” и, разбира се, центристите от пропрезидентската „Република, напред!“.
Протестиращите губят и социалната база. Ако по-рано в техните редици имаше работници, безработни, селяни и дребни предприемачи, днес само тези, които нямат какво да губят, предимно представители на най-бедните слоеве. Много пенсионери избягаха от движението, уплашени от насилието. Предприемачите са недоволни, много от които всъщност са пострадали от дейностите на „жилетките“ - заради съботните демонстрации в страната 58 хиляди души са в състояние на „техническа безработица“. Магазините губят клиенти, градове - туристи.
Със своите действия самите „жилетки“ подготвиха този разрив на общественото мнение. Ако в началото на движението симпатиите бяха към тях, то с течение на времето се показаха като антисемити, хомофоби, расисти, хулигани и просто убийци, защото в резултат на техните действия няколко хиляди души бяха ранени, а 11 бяха убити. Освен това, тези хора са загубили живота си благодарение на действията на „жилетките“.
Разбира се, образът на анархист, облечен в „жълта жилетка“, не е универсален, тъй като в редиците на демонстрантите има много повече хора, които не искат да нарушават закона. Но в същото време, радикалите, готови за насилие и без компромис, се опитват да зададат тон в движението на „жълтите жилетки“.
Тази нетолерантност се проявява и в отношенията с пресата: „жълтите жилетки“ вярват, че медиите са склонни да ги клеветят.
Като цяло гласовете на разумните „жълти жилетки“ не се чуват зад популистките крясъци.
В тази ситуация правителството мобилизирано и днес действа по-професионално от своите противници. Сцените на насилие по улиците, които отначало можеха да предизвикат вълна от съчувствие и съчувствие към „жълтите жилетки“, се обърнаха срещу тях.
На свой ред президентът Макрон, след кратка пауза, се насочи към нова схема в общуването с хората. Той вече не е Юпитер гръмовержеца, а внимателният събеседник. По телевизията той приема съвета на една дама от старчески дом, за да промени цвета на вратовръзката си от черно на по-светло. На селскостопанското изложение той прегръща плачещ пенсионер. Без никаква пищност той участва в нощна операция, за да помогне на бездомните по улиците на Париж. Разбира се, снимките от този президентски акт попадат в пресата.
Изглежда, че Емануел Макрон води нова президентска кампания, която не е чужда на същия популизъм, който използват неговите опоненти. Но го прави по-точно и по-ефективно.
Резултатът е очевиден - популярността му нараства, макар и бавно: през февруари 32% от французите го наричат „добър президент“ - срещу 27% през януари.
Превод и редакция: Калоян Пенков
