По данни на изданието, този вариант дава шанс на руския „Газпром“ да избегне негативните последици за проекта, тъй като преговорите по приемането на директивата ще се водят от Германия. Самото нейно приемане обаче може да затрудни началото на експлоатацията на газопровода. Във всеки случай директивата все още трябва да се доработва в Съвета на ЕС и в Европейския парламент и нейният окончателен вариант да е съвсем различен.
Постоянните представители в Съвета на ЕС от страните, членки в ЕС, в петък, 8 февруари, одобриха поправки към газовата директива и така откриха път към нейното доработване с участието на представители на Съвета, Европарламента и Еврокомисията. Тези поправки са насочени срещу газопровода „Северен поток-2“, който „Газпром“ прокарва в Балтийско море към Германия, но замисълът е те да се превърнат след това в норма за целия Европейски съюз. Половин година Берлин отказваше да ги приеме и блокираше тяхното обсъждане. Заради позицията на Франция той беше принуден да се съгласи по принцип те да се внесат за обсъждане.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел първа, още преди да има съобщение от Съвета на ЕС, обяви, че разногласията с Париж по проекта за директивата са преодолени. Тя заяви, че Берлин няма да разчита само на руския природен газ и е готов да купува и шистов газ. От това може да се направи извод, че Германия не се е отказала от подкрепата си за „Северен поток-2“. Наистина в последния момент Германия и Франция внесоха съвместно предложение за изменение на проекта за директивата (“Коммерсантъ” ги е видял – бел. на вестника).
Най-важното нововъведение е, че онази страна от ЕС, където се намира първият пункт, в който газопровод от трета страна ще се съедини с газовата система на член от Съюза, придобива пълномощията да води преговорите за прилагане на директивата.
Но ако поправките бъдат одобрени във вида, в който са представени, все едно проблемите не се решават. Преди всичко, ако „Северен поток-2“ бъде построен след датата, в която ще влезе в сила приложението на поправките, той няма да може да получи право да се възприема като изключение от Третия енергопакет на ЕС и да се възползва от възможността за опростено прилагане на самата процедура (ще се наложи да се разделят собственика на тръбата от доставчика на газ и да се даде достъп на трети лица до мощностите на самия газопровод). Германия и Русия ще трябва да сключват специално споразумение за правния режим на газопровода.
При това Германия е длъжна да получи разрешение от Еврокомисията да води преговори за него не по-рано от пет месеца преди тяхното начало. Брюксел е длъжен в срок от 90 дни да отговори, но може да поиска допълнителна информация, при което броенето на дните започва от начало. Такъв пример вече има: повече от две години Европейската комисия бавеше признаването на правилото за изключение от Третия енергопакет за газопровода „Опал“ и така не позволи на Русия да използва пълните капацитетни възможности на «Северен поток-1».
В края на краищата може да се случи и така, че Брюксел да не даде разрешение за преговори, ако например прецени, че те „могат да нарушат функционирането на вътрешнопазарния механизъм, конкуренцията или безопасността на доставката».
Превод и редакция: Ивелина Ватова
