В рамките на няколко дни Русия, ЕС и Съединените щати конструират един вид политически оксиморон - парламентарната коалиция, състояща се от прозападния блок АКУМ, воден от Майя Санду и проруските социалисти на Игор Додон. Нека оставим настрана инструментите за натиск, които бяха използвани от международните партньори на техните молдовски подопечни. Важно е, че всички тези партньори открито и недвусмислено подкрепиха резултатите от внезапния "вътрешен избор" на местните политици – изваждането на Молдова от състоянието „завзета“ държава от олигарха Владимир Плахотнюк, изтръгвайки него и неговата партия от активния политически живот.
Плахотнюк, неговата партия, прокуратурата и Конституционният съд още даваха изявления за неконституционност на новото мнозинство, докато Русия открито признава новата антиолигархична коалиция. Още повече, че самото начало на формирането на тази коалиция бе поставено от светкавично посещение в Молдова на руския вицепремиер Дмитрий Козак. След Русия започна поредица от триумфално международно признание на новото правителство от страните от ЕС. И накрая, последва 15-минутен разговор между американския посланик в Молдова Дерек Хоган и ръководителя на молдовския режим Плахотнюк. И режимът падна.
"Вътрешен избор" се осъществи в тишината на парламентарните кабинети и в мозъците на местния елит. Пустините улици и квартали на Кишинев в най-малко приличаха на столицата на държавата, в която се осъществява един вид демократична революция. По-скоро тя приличаше на международна хуманитарна операция за спасяване на онези, които вече не са в състояние да излязат от отчаяната си ситуация.
И това трябва да се отбележи веднага. Принуждаването към демокрацията този път изглеждаше единствената очевидна и надеждна цел на глобалните посредници. Не виждяхме и следа от цинична геополитическа сделка, червени линии и флумастерни рубежи. Новото правителство се оглавява от прекалено прозападния политик Майя Санду, а членовете на нейния кабинет са любимата цел на традиционния руски тролинг. Това означава, че всички те са номинирани от международни неправителствени организации и завършили американски бизнес училища. Председателят на парламента, лидерът на Социалистическата партия Зинаида Гречани, частично балансира тази конструкция. Най-малкото новото мнозинство се опитва да заобиколи острите геополитически ъгли и да намери общ дневен ред. Тя е предимно оздравителна - да събере развалините на дългогодишното еднолично управление на Плахотнюк.
Но ако за САЩ и ЕС мисията на такава демократична корекция на вътрешната политика на една страна е познато явление, за Русия това не е само премиер.
Дмитрий Козак е човек, чието име след 2003 г. в Молдова стана един вид мем. Тогава, преди 16 години, подписването на меморандум между Кишинев и Тираспол, подготвен от Козак, се провали. Смята се, че ако се бе случило тогава, Молдова отдавна да е била обединена държава. Така или иначе, именно от този момент Дмитрий Козак за една част от молдовското общество се превръща в жив символ на „агресивна и коварна имперска политика на Русия“, а за другата - тъжно напомняне за загубения шанс на държавното единство, въплъщение на неизпълнените добри намерения на Русия.
Но този път Дмитрий Козак, изглежда, успя да улови въображението на всички молдовски политици без изключение. В Кишинев той говори много малко и неохотно за това, което е обичайно да се говори за такива места от руски служители с такъв ранг. Тоест, за историческите корени на руско-молдовското приятелство, стратегическо партньорство, ябълки, круши, сливи и молдовско вино. Но от друга страна, той ясно и недвусмислено заяви важността на справедливите парламентарни избори, необходимостта да се вземат предвид препоръките на европейските експерти, по-специално Венецианската комисия на Съвета на Европа, зачитането на който и да е външнополитически вектор на Молдова, потвърден на изборите, нежеланието да се налага нещо в този смисъл. Също така, както беше и между другото - за неговата лична симпатия към такава възможна коалиция, която ще сложи край на съществуването на власт, която няма подходящата легитимност.
И това сработи. Нямаше нужда да се чете между редовете. Такъв подход развърза ръцете на всички. Е, с изключение на Плахотнюк и неговия клан.
Ефектът от целия този терапевтичен разказ е трудно да се оцени не само в ситуативен, практически условия. Русия, която отново рестартира заедно с ЕС и САЩ демократичните институции в Молдова, близо до границите на Европейския съюз, е точно това, което предизвиква прословуто недоверие и скептицизъм не само в Брюксел и Лондон, но и в Москва и Санкт Петербург. Това е съвсем необичаен и неочакван обрат се оказа напълно предвидим и непроменим геополитически сюжет. Сюжет, в който Русия действа като страна в някаква глобална сделка, е, уви, не нов Хелзинки, но в най-добрия случай някакъв пореден Потсдам.
Превод и редакция: Юлиян Марков
