Обяви го премиерът Дмитрий Медведев: „Установява се забрана за износ на руски петрол и нефтепродукти в Украйна... Определя се списък на стоките, които от 1 юни т.г. ще могат да се изнасят в Украйна само на базата на специални разрешения“. Да, въглищата, петролът и петролните продукти са в този списък. И, най-вероятно, в тази ниша ще се вмъкне някой, който е особено близък с някого. Но не в мащабите, които бяха преди това. Износът със специални разрешения е съвсем друга бира. Тук и обемите и конкретните получатели на доставките ще се третират с цялата щателност и внимание. Това не е като просто да си платиш митата и после... където искам, там ще ходя.
Разбира се, искаше ни се това да се случи по-рано. Още в края на 2014 година мнозина в Русия бяха в недоумение защо се предава украинското въоръжение и военна техника от Крим. Да, тамошната военна техника бе доведена до ужасно състояние, тя е остаряла морално и физически, но все пак можеше да превозва жива сила, боеприпаси и да стреля. За вдигналите се в защита на миньорската област опълченци и доброволци дори и „убитите“ Т-72 или БРТ-70 бяха страшни заплахи, защото първоначално те самите нямаха нищо такова. Хубаво е, че после спряха това предаване на техника.
И през всичките тези години нашите компании продаваха дизелово гориво, бензин и други петролни продукти на Украйна пред озадачените погледи и възгласи на руснаците. После с тях се движеше не само „златната младеж“ в Киев и другите големи градове, но и украинските танкове в Донбас, които обстрелваха Донецк, Горловка, Макеевка, Луганск и десетки други градове и села. Спомнете си танкера „Механик Погодин“, който влизаше в украинско пристанище, натоварен с 5 хиляди тона нефтепродукти. Войната си е война, но гешефтът си върви по график? На думи подкрепяме Донбас, но всъщност пълним портфейла? Загуби, казвате? Търсенето на въглеводороди по света расте. При едно ефективно управление няма да остареят. Също както и въглищата.
Между другото, не изключвам, че от юни Беларус може да се превърне в голяма световна петролна държава за Украйна. По същата схема, по която преди това се превърна в стриден и скариден гигант и т.н. Само че в такъв случай на горещите глави в Минск ще им се наложи да се откажат от ремонта на петролопроводите, с които някои от тях заплашваха Русия. Или ще останат без допълнителна печалба. Между другото, нищо не пречи да се наложат ограничения върху по-нататъшния износ на петролни продукти от руски нефт в страни, които не са приятелски настроени към Русия. Би било логично. Американците правят не само това. А техните съюзници са съгласни, че това е демокрация.
В допълнение, това решение на руското правителство разширява забраната за внос от Независимата. Ограниченията засягат „продукти от украинското машиностроене, лека промишленост, металообработване, чиято стойност през миналата година е възлизала на 250 милиона долара“. Това можеше и да не го правим, а можеше и да се направи. Защо да храним тези, които се обявяват за наши врагове? По-малко пари означава по-малко възможности за купуване на оръжие за воюващите в Донбас части на ВСУ и съответно, по-малко жертви в тази отричана от Киев гражданска война. И стига вече сме правили тези неща „в отговор“. Време е да бъдем първи и сами да определяме модата.
В Киев вече започнаха да се чуват крясъци и вой, че новите санкции срещу Украйна от страна на Москва са равносилни на обявяване на война. Особено ревностни са „прехвърлилите се“ бивши руснаци.
Но не, неуважаеми. Това не е обявяване на война. И не е война в никакъв случай. Това е налагане на мир. С мирни средства. Засега.
Превод и редакция: Иван Христов
