Разгромният, без нюанси и двусмислености, провал на Порошенко, има два компонента. Първо, тъй като от политиката му се отказаха огромното мнозинство от избирателите, не става дума за субективни промени („действащият президент ми омръзна, искам някой нов“), а за обективна промяна на съзнанието (резултатите на политиците са незадоволително, а следователно и програмата им, като цяло). И второ – Порошенко не загуби от своите традиционни опоненти, които вървяха по петите му през всички тези години, а от абсолютно нов и тотално неподготвен съперник. Т.е. са гласували на принципа „за всеки друг, само не за него“ – и това е не просто печално за Порошенко, а унизително и позорно.
Победата на Зеленски засега съдържа в себе си повече въпроси, отколкото отговори. Но вече може да се твърди, че тя ще означава като минимум няколко НЕ:
1. Не стана централна тема „в Европа!“ с всички премахвания на визи и т.н. Затова и на дебатите тя не беше главна, а и на самият Запад му беше все едно кой ще победи: за него демокрацията е избор между прозападни кандидати. А това, че изборите се провеждат в страна, където е забранена комунистическата партия, опозицията е задушена, а инакомислието е в подполието, преследват се църкви, не гласуват милиони в чужбина – не вълнува никого. Но най-главното е, че избирателите и истинския безвизов режим не са толкова важни, колкото митата и олигарсите. Затова и на дебатите кандидатите повече се сравняваха кой е по-малко зависим от олигархията. И това не е случайно. След 5 години „реформи“ и „агресия“ хората се вълнуват именно от това. Гласуването за Зеленски е преди всичко антиелитарно.
2. Родината НЕ е в опасност. Порошенко не напразно експлоатираше темата за неопитността на Зеленски, който, ако стане президент, му предстои да командва армията на воюваща страна. Съкрушителният отговор – украинците спират да вярват в агресията.
3. Русия НЕ повлия. Уверен съм, никой от гласувалите за победителя не си е мислил именно за Русия, пускайки бюлетината си. Той се е вълнувал от чисто украински проблеми, а отвличащата маневра на властите се провали. Нещо повече: сега плакатите на Порошенко ще го поставят в двусмислено положение – значи на изборите между него и Путин, украинците не го предпочетоха? Получи се агитация за Путин от името на действащия президент на Украйна?
4. Ние НЕ свързваме надежди с победителя, поне засега, защото при Порошенко Украйна престана да бъде суверенна държава. А след това диспозицията по същество не се е променила – все същите санкции, демагогия за агресия и окупация и неизпълнение на минските споразумения. Ще успее ли Зеленски, отказвайки се от предизборната си риторика, да стане самостоятелен президент на суверенна и независима Украйна – само времето ще покаже. И в това, разбира се, искаме да му пожелаем успех.
Превод и редакция: Иван Христов
