Сред поканените на дебата бяха представители на различни институции и неправителствени организации, общественици, професори, артисти и граждани. Вицепремиерът Каракачанов обърна внимание, че в България има няколко документа, по които е трябвало да се провежда национална политика за социализация на циганското население, но те са предназначени не толкова да приобщят циганското население и да го приучат на нормални навици, а към това да направят българското общество толерантно към тях. По думите на Каракачанов голяма част от средствата, изразходвани за интеграция на циганите, са използвани от около 500 ромски НПО-та, които са се регистрирали само за да усвоят определен ресурс, без да се свърши нищо реално. „Резултатите от тези програми са налице и нищо основно не се е свършило“, отбеляза Каракачанов, като обърна внимание и, че с проблема са ангажирани и около 500 души от държавната администрация в различни структури. По думите му мерките в концепцията са насочени както към работата на държавните орган, от които зависи приобщаването на циганското население, както и срещу засилването на злоупотребите със социални плащания. „Идеята е да се постави акцент върху социализацията и приобщаването им към общите стандарти и законови норми“, обобщи той.
В рамките на кръглата маса експертът по антитероризъм Христо Смоленов предупреди, че циганските гета се превръщат в развъдник на тероризъм, защото са обект на провокация. „Хората, които живеят в гетата са заложници на външни недоброжелатели на страната. Някой с пари, с наркотици, с въздействие, с религиозни култове се опитва да превърне тези хора в рефлекторни врагове на останалите, а и на държавния формат“, допълни той. По думите му битката се състои в това държавата да влезе със своите институции в гетата, а не гетата да получат възможност да достигнат до държавните институции, като някаква форма на търговия с влияние и т.н. „Сега, когато „Ислямска държава“ е разбита в териториален смисъл, някой трябва да си постави специалната цел да пази българските роми и мюсюлмани, българските градове и гетата, от преднамереното проникване на хора, които ще дойдат с пари, обезпечени от същите, които създадоха „Ислямска държава“ като злокобен феномен. Ще ги внедряват тук, на наша територия, както внедриха в Босна и Херцеговина маса джихадисти“, отбеляза той. „Тези наши съотечественици, роми или цигани, както и да ги наричате, трябва да бъдат предпазени от предстоящата провокация, която след време ще се превърне в огромен проблем на страната“, допълни още проф. Смоленов.
Политическият анализатор проф. Михаил Константинов от своя страна даде предложение за по-активно привличане на хора от циганската общност към структурите на МВР и Българската армия. По думите му приобщаването им към дейностите по опазване на обществения ред е изключително важно и по света има добри практики в тази посока. Проф. Константинов даде пример, че по време на Балканската война в армията ни са участвали много цигани и турци, които са показвали героизъм при поддръжката ѝ. „Така че ние имаме позитивен опит от привличането на хора от малцинствата към структурите. Нека да си помислим за привличане на момчета и момичета от тази общност към органите на МВР и на Българската армия“, предложи той. Проф. Константинов обърна внимание и на проблемите, които биха се появили при въвеждането на машинното гласуване заради ниската грамотност на циганите. „Според изследванията на този вид гласуване с една машина могат да гласуват до 200 души. В махалата с по-слабо грамотно население гласуването ще става бавно и там просто гласуване няма да има“, обясни проф. Константинов. „Да се провали едно гласуване в демократична държава е състояние, близко до това на гражданска война. Това се готвим да си го причиним“, отбеляза още той.
Според директора на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър проф. Иван Нейков проблемът с интеграцията на ромите винаги е бил, че се търсят бързи решения. „Легендите за това, че ще изчезне българският характер на обществото са разбираеми като инструмент да събудиш внимание, но нито ние, нито нашите внуци или правнуци ще видят такъв катаклизъм. От тази гледна точка няма страшно, но въпросът е много сложен за решаване“, коментира той. Според него първо трябва да се даде отговор на въпроса защо досегашните опити за социализация на циганите са неуспешни. “Имаме разписани контролни механизми, но всички знаем, че няма голям ефект от работата им. Влиянието на държавата върху ромския етнос е преди всичко през социалната сфера, това е мостът и връзката, която съществува за един член на тази общност с държавата“, обърна внимание той. „За мен обвързването на социалната помощ е фундаментален въпрос и дълбокото ми убеждение е, че щом обществото дава, има право да изисква определен тип отношение“, каза още проф. Нейков. Той отбеляза, че в основата на решаването на проблемите е създаването на заетост за представителите на ромската общност.
Милен Миланов, представител на ромския етнос, коментира: „Аз смятам, че мога да дам отговор на въпроса защо не се случват нещата с ромите – защото ние, ромите, не сме представени никъде – нито по хоризонтала, нито по вертикала. Колко роми общински съветници има в страната, колко хора в местната власт? Ние не участваме в дебата по решенията, които се взимат за ромската общност“. „България е най-добрата страна по отношение на разписване на стратегически документи, на оперативни документи. Този занаят сме го изучили и ако съберем всички документи, ще съберем три завода за хартия, в които ще работят само цигани“, отбеляза Милен Миланов. Той допълни, че нещата не се случват, защото има огромна дистанция между елитите и хората по места. По думите му предлаганите политиките трябва да отворят на реалните потребности на ромската общност, а негативната реакцията срещу концепцията е показателна за липсата на достатъчна комуникация с представителите на ромите. „Трябва да се сегментират проблемите, защото ромската общност не е еднородна“, каза още той.
След края на дебата вицепремиерът Каракачанов обяви, че концепцията ще бъде внесена в Министерски съвет в началото на следващата седмица, след като се направят редакции с някои от идеите, споделени на кръглата маса. По думите му сред новите предложения са полагането на общественополезен труд. То предвижда хора, които не заплащат административните си глоби или нямат такава възможност, да полагат безвъзмезден труд, в полза на обществото. Според него така представителите на циганската общност, които нарушават закона, няма да остават с усещането за безнаказаност. „За част от мерките, които сме предложили, се налага само администрацията, която отговаря за тяхното прилагане, да бъде стегната и да си върши работата“, отбеляза той, като допълни и, че се предвиждат санкции за структурите, които не изпълняват задачите си.
Весела АЛЕКСАНДРОВА
