Лидерът на БСП Корнелия Нинова бе избрана за председател на Националния съвет на партията на първото заседание на 49-тия конгрес през май 2016 г. Нинова е председател на БСП в продължение на три години. Ето някои от акцентите в работата й за периода, в който е начело на партията:

Промените в партията и Устава.
Едно от първите неща, които направи лидерът на БСП Корнелия Нинова бе да инициира промени в Устава на партията. На второто заседание на 49-тия конгрес в НДК промените в партийния устав бяха приети. От партията анонсираха, че Уставът е за повече демократичност, за ясни права и отговорности на всички партийни органи, за обновление и по-добрата организация. С Устава се разшири кръгът от хора, които вземат важните за партията. Съгласно новия устав председател на БСП няма да се избира от Конгреса, а пряко от членовете на партията. В името на равните права се въведе мандатност и за народните представители до 12 години. Ограничение от 2 мандата съществува за общинските и областните председатели, както и за председателя на партията. В свои изявления по повод уставните промени Корнелия Нинова заявяваше многократно, че промяната в България трябва да започне вътре в партията.

Резултатите на избори.
За три години, начело на БСП Нинова реализира една победа на избори. БСП с кандидат-президентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова и под ръководството на Корнелия Нинова спечели президентските избори през 2016 г. Това бе първата победа на партията след 11 поредни загуби при предходни ръководства.
През март 2017 г. БСП не успя да победи ГЕРБ на парламентарния вот. Партията обаче удвои своите депутати от 39 на 80. При управлението на Нинова партията загуби и евровота на 26 май 2019 г. Въпреки това в Европейския парламент БСП ще прати един евродепутат повече от предходния мандат. Стана ясно също, че на евровота през 2019 г. БСП е пета по резултат в европейското си социалистическо семейство.

Активност в парламента.
В интервю за „Фокус“ преди да стане председател на партията Нинова обеща да направи от БСП в парламента „опозиция като юмрук“. През отделните сесии на 44-ото Народно събрание от БСП отчитаха голям брой питания, въпроси по време на парламентарен контрол. Групата бе инициатор и на редица разисквания. ПГ на „БСП за България“ обжалва в Конституционния съд и редица законопроекти и решения на Народното събрание. Сред тях бяха промените в Закона за защита на личните данни, бюджета на НЗОК, Закона за публичните финанси и още други.
Ръководената от Корнелия Нинова ПГ на „БСП за България“ инициира три вота на недоверие към кабинета „Борисов“ 3. Първият бе за борба с корупцията, вторият - „Сигурност“, а третият на тема „Здравеопазване“. Трите вота не успяха да съборят правителството. От партията внесоха и редица законодателни инициативи в Народното събрание. Парламентът прие предложените от БСП промени в Наказателния кодекс, насочени срещу домашното насилие. Депутатите приеха и предложените от БСП промени в Закона за българските лични документи, с които се удължи срока на свидетелството за управление на МПС на хора с увреждания.
От БСП предложиха изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, промените в Закона за храните, промени в Закона за публичните финанси, в Закона за концесиите, в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в Закона за предучилищно и училищно образование. От партията бяха внесли предложения за избора на нов състав на ЦИК. ПГ на „БСП за България“ предложи да се разшири двойно обхвата на енергийните помощи с още 250 000 домакинства, осъвременяване на пенсиите и редица други предложения.
На 17 февруари Националният съвет на БСП реши парламентарната група да напусне пленарна зала в знак на протест срещу приетите на среднощно заседание промени в Изборния кодекс. Вече повече от три месеца от партията не посещават заседанията на парламента. Това е най-дългото отсъствие на опозицията от пленарна зала. Преди това от БСП обявиха, че напускат парламента, когато тогавашният председател на Народното събрание Димитър Главчев отне думата на лидера на партията Корнелия Нинова и се върнаха, когато той подаде оставка. Същото се случи и за оставката на Валери Симеонов като вицепремиер. В рамките на петата сесия на 44-ото Народно събрание не присъстваше цялата парламентарна група, а само част от нея, заради обсъжданията на документа „Визия за България“.

„Визия за България“.
На 21 юли 2018 г. БСП представи своята алтернатива „Визия за България“, а след това я подложи на широко обществено обсъждане. Акценти на БСП в проектопрограмата при нейното представяне бяха свързани с модерното държавно управление, базирано но дигитализацията; икономическото развитие на България; регионалното развитие; здравеопазване; образование; сигурност и отбрана; външна политика и демографската криза. В проекта залягат теми като демографската криза и възможните мерки за справянето с нея, здравеопазването, образованието и науката, физическа култура и спорта, култура, гражданското общество, модерното управление, ефективната администрация и дигитализацията, националната сигурност, както и доходите на хората. Текстовете за регионалното развитие включват „Визия за Северозападна България“, „Визия за Родопите“, „Визия за Странджа и Сакар“, както и схема за осигуряване на безработица и интелигентни градове. Проектът засяга и фискалната и данъчната политика. Във „Визия за България“ намира място и темата за Истанбулската конвенция. Там се посочва, че бракът, семейството и отговорното родителство по законите на природата и тяхната закрила са постижения на цивилизацията и че Истанбулската конвенция не е конвенция против насилието срещу жени, а конвенция срещу фундаменти на европейската цивилизация.

Партийна телевизия.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова обеща на членовете и симпатизантите на БСП да направи партийна телевизия. Българска свободна телевизия стартира на 26 януари 2019 г.