Благоевград. Филмът „Срещи на първия ред: Красимир Узунов с полк. Борис Дрангов“ трябваше да бъде излъчен месец по-рано, но съдбата се намеси – в историята и нейната диалектика няма случайни съвпадения. Това коментира в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин Красимир Кушев, сценарист на документалния филм „Срещи на първия ред: Красимир Узунов с полк. Борис Дрангов“, който ще бъде излъчен премиерно днес от 15.00 часа по БНТ 2. Датата 26 май е специална с това, че на нея се навършват 102 години от смъртта на полк. Дрангов. „Филмът всъщност беше планиран да се излъчи 1 месец по-рано, но имаше технологични особености, които го отложиха. Разбира се, сегашната премиера е съобразена с тази дата като едно знамение към бъдните поколения. Лично аз си представям една енергия, която бликва от този филм, енергия, която трябва не само да освети пътя ни, но и да бъде предадена на младите хора, които да вникнат в онова време. То не е по-малко сурово в опазването на българщината, в опазването на онези родолюбиви ценности, които в крайна сметка бележат нашата история от повече от 13 век. В историята и нейната диалектика няма случайни съвпадения“, каза още Кушев. Той добави, че генерал-майор Груди Ангелов е нарекъл Красимир Узунов във филма „Новият Борис Дрангов“ – човек, който събира около себе си родолюбци и хора, милеещи за своето отечество. Кушев допълни, че във филма има много неща, които му харесват, но има едно съдбовно мигновение, един съдбовен знак, който осветява пътя и святата орис на Борис Дрангов и това е датата на неговото раждане – 3 март 1872 година. „От тогава сякаш някаква невидима сила направлява неговия живот и с една пламнала десница ще издига смелия войн високо над колебливите и слабите. Всички тези неща ги има в книгата „Азъ служихъ при Дранговъ“ на Красимир Узунов. Може би най-силният и най-концентриран от към емоция момент е една от последните срещи на Краси Узунов в Скопие, където от един стар свещеник разбира за съдбата на хора, близки до Борис Дрангов. Тогава той взима пръст, която я пренася в България и така на практика полк. Дрангов завинаги се връща там, където е неговото място“, подчерта Кушев. Той коментира, че друг ключов елемент, който намира своя израз в характера и сюжета на филма, е интимния кръг от приятелите на Борис Дрангов и не само те, но и онези, които са били негови възпитаници в школата за запасни офицери в Скопие. „Сред тях има много фигури – Елин Пелин, Йовков, чешкия военен кореспондент Владимир Сис – едно име, което наистина е белязано със съдбата на България, един човек, който повече разбира българското, повече може да го дешифрира за разлика от много видни българи от онова време“, посочи Кушев.
Ливия НИНОВА