София. Аз лично не бих бързал да кажа, че това е край на сагата на гръко-македонските отношения. Това каза в интервю за обзорното обществено-политическо предаване „Метроном“ на Радио “Фокус” Красимир Узунов, анализатор на историята на Македония и президент на Агенция и Радиоверига „Фокус“, във връзка с гласуването на конституционни промени в македонския парламент, свързани с промяната на името на страната. „Помня еуфорията за обявяване на референдума за независимост на 8 септември 1991 г., когато се обещаваше, че Македония ще бъде вековечна, единна и неделима. Оказа се, че тази вековечност продължи не повече от 27 години“, припомни Красимир Узунов. „Предстои да видим колко ще продължи единството и неделимостта“, допълни той. „Сега вече ще трябва да свикваме с името Северна Македония, като за нас това не е проблем при всички положения“, коментира той, като уточни, че тепърва предстои ратификацията на Договора от Преспа в гръцкия парламент. По думите на Узунов с появата на Северна Македония на картата първо, възниква казус, който е най-вече дипломатически - а именно за последствията от признаването на Македония по конституционното й име "Република Македония". „Дали няма да получим един чисто нов югозападен съсед, който по подобие на Косово да бъде признат от едни и непризнат от други? Това е първия казус“, отбеляза той. Узунов уточни, че вторият казус може да бъде предизвикан от последните изявления на премиера Зоран Заев, които макар да са направени за вътрешна употреба, рискуват да превърнат казуса „Македония“ в подобие на един много познат китайски йероглиф. „Този за война, който означава едновременно възможност и опасност“, поясни Красимир Узунов. „Ако сега се отвори пътят на Македония към НАТО и ЕС и Зоран Заев излезе прав – македонският език стане легитимен и пълноправен във всички европейски и натовски институции, ще чакаме да видим дали вицепремиера Каракачанов ще се реши, примерно да наложи ветото на членството в НАТО, с което вече заплаши“, посочи той. По думите му рисковете за нас от реализацията на името Северна Македония след ратификацията на Договора от Преспа, могат да се окажат много повече отколкото предимствата. „Досега Зоран Заев играеше като по-малкото братче на Бойко Борисов или иначе казано – каквото каже по-големият, трябва да се съгласяваме“, отбеляза Узунов. „Трябва да се сетим, че когато през миналата година се опитахме да играем с руснаците на по-малък и по-голям брат, Путин директно ни каза, че не иска да е по-големия брат, защото обикновено по-големият винаги плаща“, припомни той. „Значи ако ние сме по-големият брат, очевидно ние ще плащаме, а малкото ни братче все по-откровено подчертава, че ще гледа по линията Белград-Атина и много бързо ще забрави обещанията, поети след подписването на договора между България и Македония, тъй като те нямат задължителен характер“, отбеляза Красимир Узунов.

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”