„Трудно може да се каже, че Македония, която представлява три български области, може да води политика спрямо България. Проблемът е, че България не води политика спрямо Македония. Трябва да отбележим почти 30 години, в които много неща пропуснахме, разчитайки на емоцията и носталгията в Македония и липсата на прагматизъм в нашите отношения. Ние не можахме да намерим път към Македония и я отворихме за ред други влияния. Първо от там не е излизало сръбското влияние. От друга страна икономическото влияние на Гърция ще се засилва т.е. Македония продължава да бъде една трансмисия между Белград и Атина. Заедно с това трябва да отбележим и пълзящата албанизация, която настъпва в Западна Македония, а вече и в някои райони на Източна Македония. Всичко това означава, че ние наистина сме зрители и тук не става въпрос само за сега, а за всички тези години“, коментира Узунов.
„Имаме комплекс по казуса Македония, който ни е унаследен от години - грешки на растежа, растеж на грешките в отношенията с Македония. Но ако имахме скрупули в началото на Прехода, когато имаше политици, които все пак разбираха Македония, в момента ние се мъчим като една новоприсъединена европейска държава да налагаме европейски подходи и европейски формати, без да сме готови за тях, а второ и не познаваме казуса Македония“, добави той.
По думите му България в продължение на години е успяла да натрупа доста грешки, доста неразбиране по казуса с Македония. Лично за мен приемането на Македония в НАТО е вариант, за да може да бъде задържана като държава и като съществуване. Защото от бивша Югославия има две държави, които никой не може да бъде сигурен докога ще съществуват – Босна и Херцеговина като федерация и Македония. Въпреки това членството в НАТО не е панацея за спасяването на Македония, защото въвеждането едновременно на Преспанския договор, който трябва да се приеме като едно резонно продължение на Охридския договор от 2001 г., на практика стана заедно с въвеждането на албанския език като втори официален в държавата. Оттук нататък въпросът е тези два кантона на територията на Македония накъде ще тръгнат“, каза още Узунов.
Той коментира и двустранната среща между българския премиер Бойко Борисов и македонския му колега Зоран Заев в София. По думите му тази среща идва като потвърждение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни за това, че заедно ще бъдат отбелязвани общи исторически дати и годишнини. „Всичко останало е свързано с контекста на случващите се на Балканите събития около мита, митнически решения т.е. ние търсим някакво противопоставяне на 100-процентовите мита между Косово и Сърбия, които са повод за международен натиск. От друга страна България заяви, че ще въведе нулеви ставки на митата, очаква се увеличаване на стокообмена и се определят пак пари - това ни е като навик, за железницата от Скопие до българската граница, като това е обявено от Зоран Заев“, отбеляза Узунов.
„За съжаление към момента лично на мен не ми е ясно какво иска да направи България по казуса с Македония, нито пък според мен е ясно как трябва да го направи. Двустранни срещи от типа „Заев дойде заедно да отбележим 2 август“ или „Заедно ще отбележим 24 май или безспорната дата каквато е рождението на Гоце Делчев“ - това не е решение“, каза още Красимир Узунов.