Варна. Хората искат да стоят в зоната си на удобството, където не е нужно да поемат свръх отговорност. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна психологът Кристина Кръстева във връзка с доброволческата дейност в наши дни. Според нея в голяма част от случаите хората избягват участието в някаква кауза или инициатива точно поради тази причина. „Със сигурност има мисълта: „Ако не съм аз, някой друг ще го направи“. Действително стоим доста изнесени от целия обществен процес и всичко онова, което се случва. Ставаме много неангажирани към онова, което касае другите, а ние до момента не сме се срещали“, обясни Кристина Кръстева. По думите ѝ все пак в българското общество съществува и група от хора, които поддържат този дух силен. „Винаги има един процент от хора, които държат това живо човешко чувство за взаимопомощ, съпричастие и за съдействие. Но и много хора се осланят на това, че има някой друг, който да направи каквото трябва“, каза още Кристина Кръстева.
Тя добави, че много описателна е притчата за един шейх, който искал да направи езеро пълно с мляко. „Един шейх живял в едно село, в което много искал да направи езеро от мляко, за да покаже колко е могъщ като владетел и затова разпоредил на всички, които са негови поданици, през нощта след като вечерят да изпратят по един член от семейството си с по една чаша прясно мляко и да я излеят в съответния изкоп, където мястото било на езерцето. Какво се случва. Когато отишъл шейхът на следващата сутрин да види колко са му благоверни неговите поданици, изумил се когато вижда, че езерото е пълно с вода, а не със мляко. Изводът е, че всеки когато си е бил вкъщи и е изпращал член на семейството да изпълни поръката си е казвал: „Аз ще изпратя вода, да не съм толкова луд да го направя. Другите нали ще изпратят мляко, една чаша вода в толкова чаши мляко няма да проличи. Нали се сещате обаче, че всичките така са мислели, че другите ще изпратят мляко, а се оказва че всички правят едно и също“, каза психологът.
Кристина Кръстева допълни, че се надява хората да не достигат до този момент с езерото, а повече от тях да предприемат някакви действия към промяна на света около тях, както и на собствения си живот.
Бояна АТАНАСОВА