Владимир Спиридонов Куртев е роден в Плевен на 19 октомври 1888 г. Той е син е на бесарабски българин, офицер от армията. Включването му в редовете на освободителната организация на македонските и тракийските българи – ВМОРО се отнася към средата на първото десетилетие на ХХ в., а негов посветител се явява Иван Гарванов. От изпълнението на първите куриерски функции, с които е натоварен през четничеството, Куртев получава образ на храбър и последователен деец на революционното движение. Участието му във войните допълва облика му на жертвоготовен, но и хладнокръвен патриот, окичен с ордени за храброст и множество рани. Без кръвна връзка с Македония и Кюстендил, той обвързва съществена част от живота си с тези географски предели. Деветнадесетомайският преврат заварва Куртев сред основните ръководни дейци на ВМРО. Той е арестуван и осъден, но в началото на 40-те години на ХХ в. е амнистиран и отново се включва в борбите на македонските българи. Изградените отношения и връзки с кюстендилското гражданство водят след години отново Куртев в Кюстендил, за да вземе дейно участие в акцията по спасяването на българските евреи в началото на март 1943 г. Той е един от първите, които научават за готвените събития и съобщават на местната общност. Не се ограничава само с информирането им, но се включва в делегацията, която заминава за столицата. Куртев заедно с Асен Суйчмезов, Иван Момчилов, Петър Михалев търсят подкрепата на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и на редица други видни личности, с цел да се спре депортацията на евреите от довоенните предели на Царството. Тяхната съвместна дейност се оказва успешна и планираните дейности са отменени. В края на ХХ в. за участие в спасяването на българските евреи е награден посмъртно с орден „Стара планина” I ст., а през 1910 г. е провъзгласен от Държавата Израел за „праведник на народите”. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Кюстендил”.
Венцеслав ИЛЧЕВ
