Сблъсъкът между Ангела Меркел и Майк Пенс стана символ на кризата в отношенията между двата бряга на Атлантика. Въпреки че Германия е най-верният съюзник на Съединените щати от 1949 г., покровителствали нейното възстановяване, а след това и обединението, канцлерът не се ограничаваше до призиви за многостранен подход. Тя разкритикува несъгласуваността на външната политика на Доналд Тръмп: търговската война не само срещу Китай, но и срещу съюзниците, оттеглянето от Транстихоокеанското споразумение (това развързва ръцете на Пекин в Азия), изоставянето на иранската ядрена сделка и изтеглянето на американските войски от Сирия и Афганистан (това дава Близкия Изток в ръцете на Русия и Иран). След катастрофалната среща на върха на НАТО в Полша, която само потвърди изолацията на Съединените щати по въпроса за Близкия изток, Пенс започна да чете на съюзниците проповеди за Иран и техните военни разходи. Тази риторика, достойна за Варшавския договор, беше посрещната с ледено мълчание.
Да се разчита, че САЩ ще се върне към ролята си на доброжелателен лидер на свободния свят би било голямо заблуждение. Америка от 1945 година е мъртва. Този факт води след себе си изключително сериозни последствия за Европа, която се сблъсква със стратегически вакуум в период на възраждане на заплахите за нейната сигурност. Заплахата от китайския тоталитарен капитализъм, който използва финансова шокова сила и държавни предприятия, за да поеме контрола върху стратегически активи на континента. Заплахата от Русия, която притиска Европа в хватката между възстановяването на плашещ стратегически арсенал и популистките движения, които подкрепя. Заплахата от Турция и Иран, които се стремят да я подчинят на законите на политическия ислям.
Европа се оказа обезоръжена пред лицето на тези заплахи. Тя повече не може да разчита на териториална стабилност, след нарушенията на хелзинския договор от 1975 година за ненарушимостта на границите от Русия в Крим и Донбас. Тя не може да разчита на установения ядрен ред, след като Русия разположи ракети с двойно назначение 9М729, което предизвика излизането на САЩ от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) и не обещава нищо добро за START след неговото изтичане през 2021 година. И накрая, тя вече не може да разчита на уверенията на Съединените щати, които отварят вратите на „демократурите“, подчертавайки виртуалния характер на техните задължения към съюзниците.
На базата на горепосоченото, Европа няма друг избор, освен да защитава своите ценности, както и икономическия и социален модел, като си набави необходимите средства. С други думи, тя трябва да преосмисли себе си и постепенно да стане политическа сила и стратегически играч.
Европейската армия е илюзия в отсъствието на обща визия, споразумение за жизненоважни интереси и единна операционна култура. Във всеки случай, това по никакъв начин не пречи на създаването на европейска стратегия за сигурност с редица специфични стълбове: развитието на военни способности, съвместни операции, програми за обучение, военно-промишления комплекс, изследователски дейности (особено в областта на изкуствения интелект) с финансиране от европейски фонд от 13 милиарда евро. Трябва да има три направления. Независима стратегия в областта на борбата с тероризма, защитата на ключовите инфраструктури, граничния контрол (като се започне от Средиземноморието), космическото и киберпространството. Преориентирането на Северноатлантическия алаинс с интензифицирането на сдържането на Русия, но без разполагане на нови ядрени ракети в Европа, което би могло да влоши различията и да предизвика публични протести, какъвто беше случаят по време на европейската ракетна криза. Формиране на съюз на демокрациите за многостранен подход към разоръжаването, търговията и борбата срещу затоплянето на климата, който трябва да включва Европа, Индия, Япония, Канада, Мексико, Колумбия, Австралия и Нова Зеландия.
Нависналите над демокрацията заплахи подчертават необходимостта от спешни действия на европейското ръководство и граждани. Всички трябва да са съгласни с инвестициите в сигурността, както и да поемат политически и морални задължения за защита на свободата.
Превод и редакция: Иван Христов
