В интервал от три седмици Франция показа на света два противоположни образа на известната си Триумфална арка. На 11 ноември президентът Еманюел Макрон изнесе красива реч пред 70 чуждестранни лидери с прослава за многостранната система за разрешаване на световните проблеми и разногласията между страните. На 1 декември този паметник на славата на Франция отново привлече вниманието на международната общност, този път с облака от сълзотворен газ, с дим от пожари и неприлични крясъци на участващите в протестите на т.нар. „жълти жилетки“.
Какъв срам! Колко разтревожени съобщения получихме през уикенда от чуждестранни приятели, които все още обичат Франция (нейната цивилизация, език и история), но са разочаровани от постоянните й спадове! Нашата страна няма равен в изкуството. Сега тя показва на света само токсични изображения на стачки, терористични нападения и безредици. Съвсем наскоро тя блестеше с културата и постиженията на индустрията, с „Конкорд“, с високоскоростните влакове и ядрената си индустрия.
Преди 30 години изоставихме колбертизма (френски меркантилизъм – бел. р.) в полза на англосаксонския либерализъм и финансиране на нашата икономика. За съжаление малките и средни предприятия и нашето население бяха напълно неподготвени за това. Потопяването на нашите производствени сили в глобализираната икономика, без преди това да се провери тяхната конкурентоспособност, се оказа бедствие. Деиндустриализацията и безработицата се настаниха в малките провинциални градове. А „Жълтите жилетки" станаха техните деца.
Проблемът на Франция е, че тя се е променила съвсем различно от конкурентите. Тя става все по-социалистическа, докато сред нейните търговски партньори се наблюдава противоположната тенденция. Не е лесно да бъдеш почти последната социалистическа страна в света! Френският социализъм има дълги корени. Започва при Валери Жискар д'Естен, а след това се задълбочава при Франсоа Митеран, Лионел Жоспен и Франсоа Оланд. Десните правителства само затварят празнините и поради страх от улични протести не докосват системата, която все повече се финансира с дълг. Макрон правилно казва, че това не може да продължи завинаги. В същото време той веднага е обвинен в проява на презрително отношение.
Останалата част от света е изненадана да види противоречията на французите, които изискват все повече услуги от държавата, но започват да пищят, когато става въпрос за тяхното финансиране. В Америка, Азия и повечето европейски страни гражданите осъзнават, че покупателната способност не е нещо, което просто може да бъде увеличено с магическа пръчка и че първо трябва да се генерира повече богатство. Това е основната логика, която изглежда е извън разбирането на някои от нашите сънародници.
„Жълтите жилетки" упрекват Макрон за (частичното) премахване на държавния данък. Другите страни трудно разбират това, тъй като отдавна се отърваха от този глупав налог, който предизвиква отдръпване на продуктивни инвестиции. Във Франция той генерираше около седем милиарда евро годишно. Във всеки случай, натискайки богатите семейства от страната, той доведе до дефицит от 30 милиарда евро. В англосаксонската и азиатската култура данъкът служи за финансиране на държавните разходи, а не за наказване на богатите. Във Франция богатият е враг. В Париж разбиват красиви коли от завист. В Лондон и Ню Йорк хората им се възхищават, с надеждата, че един ден те или техните деца ще карат такива.
Тъжният факт е, че вече няма държава в света, която да се възхищава на равенството по френски начин. Работата е в това, че френският социализъм не е най-доброто нещо. Французите имат най-големите задължителни удръжки в света, но в същото време говорят за посредствеността на услугите, които им се предоставят в замяна. „Жълтите жилетки" искат да вземат думата? И така, нека го правят по демократичен начин. Нека да представят списъците си за европейските избори и ще разгледаме тяхната програма... и резултатите им.
Чуждестранните кореспонденти в Париж са изненадани да видят как местните новинарски канали и радиостанции, които някога ближеха подметките на Макрон, сега го оплюват. Те основателно посочват, че той вероятно не заслужава фанфари за победата си през 2017 г., но и че сега очевидно не заслужава калта, която се излива върху него.
Превод и редакция: Тереза Герова
