Берлин/Париж. Наскоро Германия в лицето на председателя на Християндемократическия съюз (ХДС) Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК)отговори на предложенията, изложени от френския президент Еманюел Макрон в „Писмо до европейците“, отхвърляйки повечето от тях. Професорът по политическите науки Кристоф Буйо от Института за политически изследвания в Гренобъл анализира ситуацията пред водещия френски ежедневник Le Figaro и обяснява какви са рисковете пред бъдещето на френско-германския съюз. Според него противопоставянето в позициите на Берлин и Париж ще продължи до момента, в който обстоятелствата не доведат до разпадането на съюза им.
Буйо обаче подчертава, че предложенията на Макрон са отхвърлени от лидера на германските християндемократи, а не от гражданите на ФРГ. „АКК не е на власт (все още), но думите на председателя на ХДС не бива да се подминават, защото Ангела Меркел ще си отиде от поста“, съветва професорът.
„Отговорът на АКК е важен, защото съответства на това, което богатата, традиционно настроена и доволна част от Германия иска да чуе. Основната идея на речта й, разбира се, беше категоричното отхвърляне на всякаква форма на социално изравняване (като „европейската минимална работна заплата“) и обединяването на държавните бюджети на европейските страни. Тя очевидно иска да запази консервативните гласоподаватели, които биха могли да се изкушат да гласуват на европейските избори за „Алтернатива за Германия" или за „Свободната демократическа партия“, твърди Буйо.
„Като цяло тонът на отговора на АКК на писмото на Емануел Макрон към европейците съответства на либералната и консервативна линия на ХДС. Това не е изненадващо. Тя не се нуждае от социална Европа, „базирана в Брюксел“, централизация или някакъв „съюз на преводачите“. В същото време партията не е против стимулирането на иновациите, малко повече европейска външна политика и отбрана, както и по-активен съвместен контрол по границите“, уверен е експертът.
Съгласно думите му, Макрон вероятно не е очаквал да получи „такъв шамар в лицето“, въпреки че е трябвало да предвиди реакцията на консервативното германско политическо ръководство. „Факт е, че позицията на германците се отличава с последователност: те не искат обединяване на бюджетните ресурси и утвърждаване на социалното равенство отгоре. Отстъпват само под натиска на обстоятелствата. Най-положителният момент за Еманюел Макрон е, че ръководството на ХДС най-накрая прие „банковия съюз”, който се обсъжда от 2012 г., въпреки че вече е 2019 година“, констатира Буйо.
Професорът припомня, че Европа се намира в разгара на кампания за майските избори и всеки лагер се връща към основите си: Макрон, едновременно наследник и гробар за социалния либерализъм на Социалистическата партия на Франсоа Оланд, търси обща фискална политика и началото на „социална Европа“, докато ХДС е изцяло против идеята. „Нищо ново“, уверен е професорът.

Превод и редакция: Тереза Герова