„Американското решение за изтегляне е предимно в полза на Турция. Заслужава да се отбележи, че тя отново перфектно изигра позицията си в НАТО. Смелите кюрди, изоставени от американците, ще се опитат да се сближат с Москва (тя има своя собствена регионална игра) и Дамаск, който трябва да се примири с присъствието на Турция и устойчивото й влияние в страната и региона. Кюрдите, разбира се, ще може да изиграят картите си, но мечтите им за собствената им държава са безвъзвратно загубени“, пише Галактерос.
„Иран трябва да се притеснява, тъй като съдбата, която Вашингтон готви за нея (чрез Тел Авив), очевидно не се е променила. Матис е свършил работата си, а Техеран е под прицела на Пентагона, както и на Израел, за който Иран е единственият регионален конкурент в средносрочен план. А тя е неарабска страна с висок културен, интелектуален, технически и индустриален характер, както и висок икономически потенциал, ако вземем предвид богатствата в недрата й“, обяснява авторът.
Представяйки кратък анализ на интересите на всички играчи в региона, Галактерос предупреждава: „Време е Франция да спре играта.Игра с радикален ислямизъм, който изглеждаше толкова далечен и безобиден, но който сега завладява умовете на някои от нашите млади хора, точи кръвта на нашите граждани по улиците и разкъсва нацията ни. Това е краят на играта, последният шанс да си възвърнем поне някои козове. Пред нас е прост избор: или ще се събудим, или в чинията с трохи, които получихме, след като загубихме убежденията си, политическата последователност и сигурността, ще имат много горчив послевкус“.
„Както и да е, решението на САЩ ни дава отлична възможност за „революция“ (както в пряк, така и в преносен смисъл) на нашата стратегия за Близкия изток. След като демонстрира отношението си към съюзниците, Доналд Тръмп не може да ни упреква в желанието ни да останем в Сирия. Това би било върхът на неприличността и нашият президент правилно му напомни за стойността на надеждните съюзници, което звучи донякъде иронично, ако си припомним тактическите промени на съюзите, които Вашингтон е правил в съвременна история...“
„Ако пропуснем този последен шанс, дълго време ще бъдем отлъчени от Близкия изток. Политиците, които след либийската катастрофа позволиха на Франция да бъде привлечена в подкрепа на дестабилизацията на страната и ислямистките движения, които потиснат първоначалното народно въстание, са в голяма степен отговорни за мъките на сирийския народ от почти осем години насам. Време е да отхвърлим цинизма (парадоксално, това е пълната противоположност на реализма) и да работим с тези, които в действителност пазят хуманизма в сърцето. Само това може да ни направи чест и да ни спаси“, е заключението на Галактерос.
Превод и редакция: Тереза Герова
