Въпреки че мисията на Съвета на Европа е да защитава международното право, европейската дипломация предава принципите си, позволявайки на Русия да се върне в организацията, категоричен е авторът.
На 24 юни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува за премахването на ограничителните мерки срещу представителите на Русия. Те бяха лишени от правото на глас на 10 април 2014 г. във връзка с присъединяването на Крим. В отговор Москва спря да плаща вноски в бюджета на Съвета на Европа (33 милиона евро или 10%) и трябваше да бъде изключена от нея през юни 2019 г. в съответствие с устава на организацията.
Но въпреки че мисията на Съвета на Европа е да защитава международното право и правата на човека, Парламентарната асамблея, в опит да възвърне тези 33 милиона евро чисти пари, извършва нещо като колективно самоубийство. В продължение на пет години не беше взето нито едно решение по повод анексирането на Крим, а агресивното поведение на Русия само ескалира.
Международният разследващ екип за полет MN17, който беше свален в Донбас през юли 2014 г., повдигна обвинения срещу трима руски офицери и един украински сепаратист: те ще бъдат съдени в Нидерландия през март 2020 г. В деня на националния празник на Русия - 12 юни - Кремъл задържа 400 руски граждани в Москва, които организираха мирна демонстрация за освобождаването на журналист, разследвал корупцията в кметството на руската столица. В крайна сметка официално той бе обвинен в трафик на наркотици.
Вместо да припомни трагичната история на Мюнхенското споразумение от 1938 г., европейската дипломация играе карта на помирение с Русия. Президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не продължават тежката си политика срещу Владимир Путин, а го молят да направи крачка към диалог. Френско-германската дипломация не само изоставя Украйна на тъжната й съдба на окупирана страна, дори без намек от Кремъл за готовност за размяна на затворници, но вече не се опитва да оправдае политиката си изобщо.
Макрон разказа накратко на украинския си колега Владимир Зеленски, който му подаде ръка на 17 юни в Париж, че Съветът на Европа не е политическа организация и че това създава условия за връщането на Русия в нея. Той добави също, че присъствието на Русия в Съвета на Европа ще позволи на руските граждани да се обърнат към Европейския съд по правата на човека.
Проблемът е, че от 2015 г. Русия е престанала да признава превъзходството на международното право над собственото си. Ето защо критиката на ЕСПЧ по отношение на условията за разследване на случая на убийството на опозиционера Борис Немцов през 2015 г. нямаше никакъв ефект. Освен това фактът, че Русия не излиза от Съвета на Европа, а се опитва с всички възможни средства да възстанови правото на глас на своите 18 парламентаристи, говори за политическия характер на тази организация.
Освен това, за две дузини европейски страни, включително Русия и Украйна, Съветът е основният европейски политически орган, към който принадлежат. Освен това правозащитната организация „Мемориал" издаде съобщение за пресата, в което се противопостави на премахването на санкциите срещу руската държава. Както отбелязва ръководителят на тази НПО Олег Орлов, Русия е приета в Съвета на Европа през 1996 г., при условие че спазва Европейската конвенция за правата на човека и се задължава да разреши потенциални международни конфликти с мирни средства.
Връщането на Русия към гласуването в Съвета, въпреки всички нарушения на нейните задължения, превръща основната организация за гарантиране на правата на човека в Европа в черупка. Защо тогава организациите за правата на човека трябва да членуват в Съвета на Европа? Ако Франция, настоящият председател на Съвета на Европа, остане вярна на своите принципи, тя ще поиска от всички 46 държави с право на глас да увеличат вноските си: всяка от тях ще трябва да отдели по-малко от един милион евро.
Тази сума е само жълти стотинки в сравнение с разходите за изграждане на френско-германски бойни самолети (оценени на 10 милиарда евро). Съществуват опасения, че Франция ще трябва да изразходва много повече в бъдеще, за да отблъсне разпаления по този начин апетит за завоевания на руската държава. Ленин беше прав. Заради краткосрочна печалба западните капиталисти са готови да продадат даже въжето, на което по-късно ще ги обесят.
Превод и редакция: Тереза Герова
