Историците ще кажат, че половин век на съветско-американската конфронтация, от края на Втората световна война до падането на Берлинската стена, изобщо не беше излет. Няма значение. Тези времена се противопоставят на съвременния многополюсен хаос, в който на фона на надпреварата във въоръжаването съвременните сили (Китай, Индия, САЩ, Русия и Европа) защитават своите интереси в пълно безредие.
Както и да е, желанието на онези, които мечтаят за завръщане към проста световна система, може да бъде изпълнено. Времената се променят и светът отново може да стигне до един вид биполярност. В такъв случай играта на силите ще се отново ще се върти около два противоположни лагера. Всички носталгици по завършилата Студена война ще имат причина за радост. Западът и неговите приятели ще се влязат в глобална конфронтация с китайско-руския блок и неговите съюзници, което ще прилича на славното време на борбата между Вашингтон и Москва!
„Стратегически съперник“
"От една студена война до друга?" Това беше темата на семинара, който се проведе на 15 март във Военния музей на белгийския град Бастон, където се проведе битката за Ардените, една от най-кървавите битки от края на Втората световна война.
30 години след падането на Берлинската стена в света ясно бяха очертани две стратегически тенденции. От една страна, отношенията между Русия и Запада са почти толкова лоши, колкото и в съветската епоха. От друга страна, Русия и Китай в по-голямата си част се придържат към едни и същи стратегически позиции: заедно те отказват да се подчинят на международния ред, който Съединените щати създадоха през 1945 година. За да направят това, те формират общ фронт и са все по-активни с всеки изминал ден.
И двата лагера, Западът и китайско-руският тандем, открито говорят за съперничество. Русия смята, че НАТО е основната заплаха за нея и китайските военни се готвят за война главно срещу един враг: Америка.
САЩ наричат Китай стратегически съперник, а Европейският съюз го смята за системен конкурент. Китайците традиционно не се доверяват на понятието "стратегически съюз" и не го сключват с Русия. Както и да е, Пекин и Москва заедно отстояват принципа на „близкото обкръжение“ в лицето на Запада, който трябва да бъде тяхната изключителна зона на влияние. За Русия - това е Украйна и Грузия, а за Китай - всички околни морета.
Успоредно с това Белият дом и Кремъл взаимно се обвиняват в отговорността за постепенното замразяване на споразуменията за контрол на ядрените оръжия. Съединените щати заплашват да се оттеглят от договора от 1987 г. за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег. Това означава ли възобновяване на надпреварата във въоръжаването? Както споменава политологът Франсоа Хейсбург, договорът START изтича през 2021 г. Струва ли си да се чака продължаването му?
Владимир Путин и Си Дзинпин започнаха мащабна идеологическа борба срещу Запада. Този път не става въпрос за противопоставянето на капитализма с комунизма: Китай и Русия се борят да потвърдят автократичните си методи на власт. Либералната демокрация престана да бъде неизбежен политически хоризонт, както твърдеше Западът в началото на 90-те години. Москва и Пекин също оспорват универсалността на западния възглед за правата на човека: в тази област всичко опира до културни особености и следователно е относително, твърдят те...
Пасивността на Европа
„Позициите на руснаците и китайците никога не са били толкова близки от средата на 50-те години“, казват американските специални служби. Тогава, на въпроса, повдигнат в Бастони, може да се отговори само положително? Връщаме ли се към новата форма на Студената война между Запада и китайско-руския блок?
Не, защото икономическата глобализация обедини всички с безпрецедентни връзки. И дори ако всичко това не може да служи като абсолютна гаранция за мир, то все пак позволява да се избегнат конфликтите от времето на Студената война.
Не, защото на Запад няма единство. Съединените щати (това се отнася не само за Тръмп) мислят за ползите от съюзите, сформирани по време на съветско-американския конфликт. Това поставя европейските държави в несигурно положение и дори изолация: между набралият завоевателен порив Китай, Русия, която е водена от войнстващ национализъм и непредвидимите САЩ.
В края на семинара в Бастон бившият белгийски министър и бивш заместник-председател на Европейската комисия Етиен Давиньон призова европейците за действие („руснаците няма да направят първата стъпка“) в сферата на отбраната.
Пасивността на Европа е неприемлива, казва бившият френски външен министър Юбер Ведрин. Според него, след като американците напуснаха ДРСМО, ще последва ожесточаване на позицията на Русия. На фона на евентуалното възобновяване на надпреварата във въоръжаването Берлин, Лондон и Париж се нуждаят, без да отстраняват Вашингтон, да поемат инициативата и да предложат на Москва диалог за сигурността в Европа: „Накрая, започнете да говорите с руснаците, свържете ги с нещо“.
Трудно е да се каже какъв ще бъде отговорът на Кремъл, тъй като за миналата Студена война напомня предимно атмосферата на недоверие в отношенията между Великите сили.
Превод и редакция: Иван Христов
