София. Пленителната красота на болярка от село Рила издейства „правини“ за Копривщица, немислими за покорената рая в Османската империя. Това нашепва една от легендите, свързани с Копривщица и по-специалният статут на жителите й, получили много повече права от Османската империя в миналото, разказа за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ Светлана Мухова, главен уредник в Дирекция на музеите в Копривщица. „Една болярка от село Рила дошла със свитата си в Копривщица и била толкова пленена от красотата на мястото, че решила да се установи тук. Тя отишла при султанa и го впечатлила с красотата си. Така бил издействан ферманът, който дарявал жителите на Копривщица със специални привилегии: да могат да носят цветно облекло, например, и всякакви други забранени за останалата част от българското християнско население в други селища по онова време права“, припомни Светлана Мухова. Тя допълни, че не само легендите, а и документите сочат, че в основата на тези привилегии стояла жена. Историческите факти обаче посочват дъщерята на Сюлейман Великолепни – Михримах Султан, уточни уредникът. „Тя била много известна турска принцеса, която владеела тези места –  Копривщица, Стрелча и околностите, които превърнала във вакъф. Това било едно имение – част от данъчните приходи, на което отивали за издръжката на една цариградска джамия. По този начин населението получило особени привилегии. Това е исторически достоверната част, която може би е дала и основа за преданията. Именно тези привилегии допринасят жителите на Копривщица да могат по-свободно да се развиват, а по-късно да се занимават и със скотовъдство“, обясни Светлана Мухова. Тя разказа още, че в тези среди имало и много джелепи – хора със специален статут в Османската империя, които в началото на XIX век създават материалната основа за Българското възраждане, дарявайки изключително много средства за построяването на църкви и училища. Тези стъпки към възрожденска просвета и културен напредък на българското население постепенно довели и до идеите за национално освобождение, обърна внимание уредникът.

Анна АНГЕЛОВА

Цялото интервю четете по-късно в Мнение