Добрич. На Бъдни вечер обредните хлябове са символ не само на дома, но и на топлина, любов и най-вече на надеждата, с която всеки посреща Коледа. Това каза етнографът Лена Кирилова, уредник в Етнографската къща в Добрич, предаде кореспондент на Радио „Фокус” – Варна. „Стопанката е вярвала, че чрез моделиране на определени фигури върху тестото тя изразява своята молитва и това е един вид магия. Задължително върху хляба трябва да присъстват слънчевите символи и кръстът. Те обикновено са кръгли, защото това е свързано с древните езически представи и култа към слънцето. Кръгът е едно защитено от зли сили пространство, т.е. то огражда дома от всичко лошо, което може да се случи. С най-голямо желание и нетърпение се подготвят коледарските краваи, които всяка една мома трябва да приготви. Когато коледарската дружина почука на портите, тя ще подари кравай на своя избраник. А на другия ден всички коледари от всички дружини, които са обикаляли селото, правят една своеобразна изложба. Подреждат от всички получени хлябове и всеки от коледарите се стреми да откупи кравая на своята любима, защото вярва, че по този начин той изразява своята любов, а и да се гордее със своята избраница, че е толкова работна и с толкова любов му е приготвила хляба“, каза Лена Кирилова. По думите ѝ всеки един от хлябовете е свързан със символиката, ритуалите и обредността на дадения празник. Тя добави, че задължително обредният хляб се приготвя от мълчана вода, пресява се през три сита и за него се използва от най-хубавото и най-чистото брашно. Според нея стопанката трябва да облече своята празнична премяна и да посегне само с чисти ръце към приготвянето на хляба, защото така повелява традицията.
„В Добруджа няма друго, което да обединява в едно всички представи на добруджанеца за щастливи, добри и честити дни. За всеки един празник се приготвят определени хлябове. Едни от тях, които се характеризиран с най-богата символика и с най-хубава украса, са коледните хлябове“, каза Лена Кирилова. По думите ѝ те се разделят в няколко тематични групи. „Първата е свързана с подготовката на самия празник. Наименованието показва за кого са приготвени. Хлябът Боговица, или Богова пита, е посветена на Христос и тази погача задължително трябва да присъства в центъра на празничната трапеза. Втората група обредни хлябове обикновено са свързани със самия поминък в региона. Затова те се подготвят и по различен начин. Например хлябът се нарича харман или нива и е свързано със земеделието в Добруджа. В други региони може да се нарича овчарник. Хлябът е първото, което придружава един празник, защото без него празна ще е трапезата“, каза още тя.
Жулиета НИКОЛОВА