Добрич. Според предците ни човек не може да има сполука, ако не създаде здраво и сплотено семейство. Това каза в предаването „Добрич - Блян вихрен, понесен над степ ековита...“ на Радио „Фокус“ Лена Кирилова, уредник в Етнографската къща в добруджанския град. По думите на специалиста важно е било семейството да има и многобройна челяд, защото децата винаги идват с любовта на двама млади, с желанието коренът български да не се затрива и родът да продължи. Така сватбата наврмето е била най-големият, най-желаният и най-очакваният празник. „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени“, е казвал навремето народът. Можем да кажем, че подготовката за сватбата е много дълга, защото тя започва от първите бодове върху извезаните с много любов в чеиза на девойката ризи и пешкири, с първата грабната китка, с напитата от ергените вода. А майките на ергените от своя страна на всяко едно хоро, те са съгледвали да изберат най-подходящата, най-скопосната, най-личната мома в селото за своя син. Харесат ли бъдещата невеста, в нейния дом се изпращат сватовници. Те обикновено говорят иносказателно, търсят сокол, соколица, загубена юница и задължително влизайки в дома на избраницата, те разравят огъня, защото така гори момъкът за девойката, както гори огънят в огнището“, разказа Лена Кирилова. Постигне ли се договореност, започва подготовка за малкия и големия годеж и предстоящата след това сватба. На годежа девойката задължително получава златни пендари, метални накити, бъклица с вино. „След годежа тя е така да се каже свършена мома, спазва много строго ритуали на добро поведение, носи задължително своите накити. Тя вече е избрана и няма възможността да се ползва с онази свобода на своите дружки, ходейки за вода или хващайки се на хорото. Обикновено между сватбата може да има няколко седмици дори година. Зависи в кой сезон е станала всглядата. Подготовката за сватбата започва с така наречените засевки, т.е. подготовката за обредните, сватбени хлябове, които се извършват синхронно в домовете на момъка и момата. Идеята на тези засевки, придружени с много благословии, с много песни и танци, това е да бъде замесен с много любов животът на младите“, разказа Лена Кирилова. Смисълът на всичко това, по думите й, да бъде възпроизведено едно дълго пътуване, през което два отделни свята – на невестата и момъка, ще се превърнат в едно хармонично цяло. На сватбата канят така наречените калесници. В селата обикновено цялото село е присъствало на този прекрасен празник. Задължителни са и сватбените атрибути. Обикновено сватбеното знаме се прави от плодно дръвче, отсечено с един удар, за да е един бракът и да няма повтория, както е казвал народът. Върху знаменто се завързват ален пояс и бяла кърпа. Това символизира обединението на мъжкото и женското начало Задължително сватбеното знаме се украсява със златна ябълка на върха. Пуканки, зеленина също са негова декорация. Пожеланието е семейството да бъде здраво, щастливо и сплотено. Знамето предвожда сватбеното шествие. По подобен начин се прави и така нареченото кумово дръвце. То присъства върху сватбения кравай на кума и е символ на неговата важна и почетна роля. Сватбарите се събират в дома на момъка и се отправят към дома на невестата, Той по традиция е затворен и трябва да бъде платен откуп. Изпълняват се и ритуали, свързани с преодоляване на препятствия, а момъкът трябва да покаже ловкост, сръчност и съобразителност. В ритуала на прибулване момата три пъти отхвърля булото и чака на третия път се съглася, така е повелявала традицията. Извеждането на булката е придружено задължително с плач, чрез който девойката изразява своята мъка от раздялата с родния дом. Лоша поличба е било по пътя за църквата да се срешне друга сватба. Затова ако се знае, че същия ден има и друга сватба, се върви по различен път. След църковия ритуал кръстницата хвърля върху младите дребни бонбони и монети. Всичко това се прави със значение за здраве, любов, късмет и плодовитост. Младото семейство се посреща в дома на свекървата по бяло платно, а невестата влиза в новия си дом задължително със запалена свещ и скупичка мед, за да е светъл и сладък живота й. С мед се мажат всички врати и стени, за да е изпълнен със сладост семейния живот. Свекървата завежда невестата до огнището, където й харизва нощвите, защото тя е вече човекът, който ще приготвя хляба за голямото семейство. Символично младоженецът отива да донесе дърва, като по този начин символично приема своите задължения като мъж. Сватбата е придружена с много песни и танци, с подаръци и благословии от всички. На този ден всеки един човек може да види какъв е чеизът на девойката. На следващия ден невестата е отвеждана на реката, кладенеца и на червен тренафил, където символично е махано нейното було. То се заменя с традиционната работна кърпа, което показва, че младата жена е равноправен член на новото си семейство. Типичната добруджанска сватба е низ от ритуални действия, извършвани в домовете на двамата млади. В наши дни възстановки разказват за това какво е било. Тя е пресъздавана и в танците на Професионалния фолклорен ансамбъл „Добруджа“ – много красота, много символика, цветове, събрани в едно – в надежда за добруване и благополучие.
Жулиета НИКОЛОВА