Добрич. Сурвакницата задължително се изработва от сурова пръчка. Това разказа в предаването „Добрич - Блян вихрен, понесен над степ ековита...“ на Радио „Фокус“ етнографът Лена Кирилова. Тя припомни, че в българския народен календар има цикличност, свързана с основните промени в природата. От време оно българинът е живял в хармония с всичко, което е около него. Затова и най-основните празници са разположени спрямо важните промени в природата. Времето около зимното слънцестоене е натоварено с най-богата и колоритна обредност. Символиката на празници, като Коледа и сурваки е белязана с поверието за магията на първия ден. Всичко онова, което се прави тогава като обредност и ритуали, ще се върне върху човека върху неговия жизнен и стопански цикъл, посочи специалистът. „Вярва се, че именно около зимното слънцестоене е най-подходящият момент човек да изрази своята благословия. Това е началото на новата слънчева година и в тези вярвания прозират древните представи, свързани с култа към слънцето, които са и в основата на празника сурваки. Според изследователите етимологията на думата сурваки се търси в две основни насоки. Първата е свързана със суровата пръчка, т.е. дряновицата, от която се изработва сурвакницата. Другата, която се подкрепя от повечето изследователи, е свързана със значението на думата сур, която има доста широко разпространение, но основното й значение отново е свързано със слънцето. Превежда се обикновено като слънчев, блестящ, божествен. Изричайки благословията „сурва година“, ние си пожелаваме тази година да бъде слънчева, блестяща, добра“, разказа Лена Кирилова. В народния календар сурваки е свързано с основния обреден реквизит, който дава и наименованието на празника – сурвакницата. Най-често се използват за изработването й сурови пръчки от плодно дърво. Народът от край време изразява своите предпочитания към дряна. Той има особено значение в традиционните народни представи. Свързано е с поверието, че дрянът е дърво, което първо цъфти, а последно връзва плод. Това означава, че има най-дълъг период, в който събира силата и топлината на слънцето. Докосването с дрян по гърба на човек ще възпроизведе многократно силата на слънчевата енергия и ще го дари с много здраве и късмет, се е вярвало навремето. Етнографът припомни, че още в епохата на древната Римска империя недалеч от града Рим според поверието имало една гора, която е била посветена на богинята Стрения. Нейното име означава пъргавост, живост. Подобни препратки има и в древната история на империята, когато докосването със зелени пръчки е символизирало здраве и благополучие. Зелени клонки от тази гора бивали подарявани и използвани за докосване при наричане за добро. Обичаят видно е, че се среща не само в нашата традиция, но при нас той е придобил колорит, превръщайки се в символ на народното изкуство, допълни Лена Кирилова. По думите й в народната традиция сурвакницата се украсява по различен начин. „Най-често украсата е свързана с традиционния поминък в региона. Там, където има земеделие, ще видим по сурвакницата зрънца, ябълки и пъстроцветни конци. Докато там, където има повече животновъдство, присъства вълната – бяла или боядисана. Всичко това от една страна изразява желанието за плодородие, т.е. вярва се, че по този начин земята ще възнагради човека стократно с всичко това, което е окачено по сурвакницата. Задължително освен ябълка, която е символ на здраве и любов, трябва да присъства и паричката. В различна посока може да се търси значението на метала. Той присъства и в други обичаи. Това е прогонване на злото с подрънкването. От друга страна металът има и пречистваща сила, също и продуцираща“, разказа Лена Кирилова. Тя посочи, че в Добруджа и то в района на Добрич е характерна украса, направена от кората на самата сурова пръчка. Декорацията се получава чрез забелващи движения, от които се получават рошави, красиви китки от кората. Тази украса е специфична за добруджанската сурвакница и не се среща в други региони. Добруджанците сурвакат и домашните животни, защото те са част от бита им. Накрая сурвакницата се е оставяла или при кокошките, или при яренцата, защото е натоварена с много послания. Друг обичай е бил жените да вземат от разцъфналите пъпки на дряна и да ги сложат във водата, с която мият косите си за здравина. „Виждаме как в един обикновен обреден реквизит може да има такава богата натовареност от символика, от красота, от поверие, но това е характерно за традиционното общество. Нищо не се прави случайно. Всичко се прави с някаква идея, с желанието всичко, което се извършва, да донесе на човека здраве, късмет и същевременно плодородие. Това е продуцираща сила на сурвакницата в най-общ смисъл. И когато този обреден реквизит се съчетае с вербалната магия, магията на словото, благословията и наричанията на дечицата, които обикалят домовете, всичко това придобива една завършеност и народът е вярвал, че ще осигури здраве, любов и късмет за всички в началото на новата слънчева година“, разказа Лена Кирилова.
Жулиета НИКОЛОВА