София. Водена от националния и морален дълг да помогне на своите сънародници за по-малко от едно десетилетие България участва в три войни, породени от едни и същи причини и в името на едни и същи национално-освободителни цели. Това каза в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ Лилия Криворова от Националния военноисторически музей (НВИМ). „Несправедливите решение от Берлинския конгрес от 1878 година оставят Македония и Одринска Тракия, където има преобладаващо българско население в пределите на Османската империя. Искам да спомена, че според статистически сведения от началото на 20 век в Македония живеят около 1 млн. и 200 хиляди българи или над 53% от общото население. По същото време в Одринска Тракия има около 350 хиляди българи, които представляват около 35% от живеещите в областта. И водена от националния и морален дълг да помогне на своите сънародници за по-малко от едно десетилетие България участва в три войни, породени от едни и същи причини и в името на едни и същи национално-освободителни цели. За съжаление, в резултат на лишената от далновидност политика на българските управляващи, страната понася огромни териториални, човешки, материални и духовни щети. А виновните за двете национални катастрофи през 1913 и 1918 година, сигурно са много, но в никакъв случай това не са стотиците хиляди достойни български офицери, подофицери и войници, които с костите си очертават етническите граници на България“, обясни тя. Първата от войните за национално обединение, това е Първата балканска война, която избухва през 1912 година. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, освобождението на българското население става належаща необходимост, а войната единственият възможен изход. Военнополитическите реалности в региона налагат сключването на съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, тъй като нито една от тези държави не може да води сама успешна война за националното си обединение срещу все още силната във военно отношение Османска империя. Въпреки че за България политическата цел на войната е освобождението на Македония, тя не успява да осигури своите етнически и исторически права там с достатъчно военна сила, допълни Лилия Криворова. Над 14 600 емигранти от Македония и Одринска Тракия формират Македоно-Одринско опълчение. На територията на страната се създават и 50 доброволчески чети за действие в тила на противника, а в хода на войната техният брой нараства до 90. На 5 октомври телеграфните агенции оповестяват манифеста на българския цар Фердинанд. „Благоприятните обстоятелства са това, че балканските страни – Гърция, Сърбия, Черна гора, постигат съгласие за водене на обща война срещу Османската империя. Независимо, че те имат някои разногласия точно създаването на Балканския съюз е всъщност тази предпоставка за воденето на една успешна война срещу Османската империя. Втората балканска война, която избухва на 16 юни, е предизвикана от цар Фердинанд и към сражението към гръцки, сръбски войски в Македония се прибавят и действията на турските и румънските части, които навлизат в българска територия от юг и от север. И така нападната от всички страни България е изправена пред крах и е принудена да поиска мир, който е подписан в Букурещ на 28 юли 1913 година. „Втората балканска война за българската армия отново има национално-освободителни и обединителни цели, но нейният край, неблагоприятен за България, има изключително тежки последици за българската национална кауза, тъй като в населените с българи земи, които остават в териториите на съседните държави, започва унищожаването на българските институции, на църкви, манастири, училища, общини. От друга страна към България прииждат хиляди бежанци. И България губи по-голямата част от териториалните придобивки, които е получила в резултат на Първата балканска война. Всъщност това, което остава за България след Втората балканска война, това е Беломорска Тракия с Дедеагач и част от Странджанския край, както и Родопския район. И това, което тя успява да запази, се дължи изключително на героизма на българската армия в тази преждевременно избухнала Втора балканска война. С надеждата, че ще може да си върне загубените след Междусъюзническата война територии на 1 октомври 1915 година България се включва в Първата световна война и до нейния край през 1918 година мобилизира общо над 1 млн. души. България участва с най-голямо количество войски, води най-ожесточените боеве и понася най-тежките загуби. Над 8800 са убитите, умрелите от болести и рани са почти 11 000, а безследно изчезналите са 4 900 души“, допълни Лилия Криворова. Най-кръвопролитна от войните за национално обединение това е Втората балканска война, където за един месец бойни действия броят на загубите е над 20 000.
Евелина БРАНИМИРОВА