София. Първият пролетен празник е Трифон Зарезан, денят на лозарите и кръчмарите. През този ден се зарязват лозята и това ни подсказва за настъпващата пролет. Зарязването се извършва от мъже, които събрани на групи отиват да зарязват лозята съпроводени от свирач. Всеки носи със себе си прясно изпечена пита, наденица или варена кокошка, вино и светена вода. Всеки от стопаните изрязват по няколко пръчки от една или от три лози от своето лозе и полива мястото където е отрязал с вино. По този начин напомня на лозата, че тя трябва да даде добър плод за да може стопанинът да направи от гроздето руйно вино. Зарязването е съпроводено с изричане на благословии за богата реколта, със светената вода наръсват лозето за да го предпазят от болести. От отрязаните лозови пръчки, лозарите свиват венци, които ги закичват на калпаците си и ги отнасят в къщи за да ги поставят пред домашната икона. След като е приключило зарязването мъжете се събират на обща трапеза в лозята, всеки поставя на трапезата това което носи със себе си. Гощавката е придружена с много песни и хора. Празникът продължава и когато се върнат в селото, мъжете си гостуват взаимно като се черпят с вино. Празникът приключва в селската кръчма, където всички мъже се събират отново заедно.
В някои райони на България – Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско, Разградско на Трифоновден от лозарите се избира Цар на лозята. Той трябва да е добър стопанин, богат и имотен и ако Царят е късметлия и реколтата по време на неговото царуване е богата, то те го преизбират на следващата година и така може да царува няколко години подред. Тогава зарязването и благославянето на лозята се извършва от царя. Другите мъже го носят на колесар върху раменете си от лозята до село. Шествието пристигнало в селото обикаля по домовете, където всеки стопанин изнася вино и черпи. Празникът приключва с гощавка в къщата на царя.
В църковния календар Св. Трифон е известен с това, че излекувал от душевна болест императорската дъщеря Гордиана. Родителите му били дълбоко вярващи хора и израсъл в такъв дом, той бил закърмен с христовата вяра и още от дете измолвал от Бог чудеса. След като излекувал дъщерята на императора Трифон получил най – голямата награда, добротата на императора към християните. По – късно когато отново започнала гонитбата на християните Трифон бил заловен и измъчван за да се откаже от вярата си, но въпреки всички мъки на които бил подложен, той устоял на обичта си към бога. С последните си думи преди да издъхне той се обърнал на изток и благодарил на Бог, че бил удостоен с мъченически венец, както и неговия син и издъхнал.
Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Пировете с вино на тракийските владетели Ситалк и Севт впечатлили древногръцки автори като Аристофан, Ксенофонт и Демостен. “Земя на хубавото вино” наричали в древността Тракия. Тракийският бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис, е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон. Затова в представите за Св. Трифон изследователите разпознават отгласа от древен мит. Той разказва, че тракийският цар Ликург веднъж изгонил веселата свита на Дионис. Но богът на виното си отмъстил като го подтикнал, в пристъп на безумие, да убие сина си, мислейки че зарязва лоза. Не толкова драматично, но сходно предание се разказва за християнския светец Трифон. Той бил наказан да отреже с лозарския косер собствения си нос, защото се подиграл на Света Богородица. Затова има народно прозвище за светеца – Трифон Чипия.